Дейвид Брин - Килн хора

— Какви условия? — Поклатих глава. — А, ясно, имаш предвид да не казвам на самия себе си. Не мога да сваля спомените му, нито пък да разбера какво прави в момента.

Това не беше първият път, когато мое копие поема засекретена поръчка и се заема по свое усмотрение да ми осигури бърза печалба. Получавал съм много добри хонорари за случаи, чиято същност никога няма да науча дори клиентът ми да е бил удовлетворен от свършеното.

Какво ли минава през главата ми, когато решавам да приема подобен случай? Тук, в истинското си тяло, не мога да си представя, че съм способен на подобна саможертва. Предполагам обаче, че нещо в характера ми при определени обстоятелства я прави възможна и дори предпочитана.

Но при мисълта, че копието ми ме напуска, по гърба ми полазват тръпки.

— По-добре този сив да внимава — тихо казвам аз. — Нямам никакво доверие на маестрата.

— Дубълът знае, че Уоммейкър е способна на пъклени дела. Искаш ли да ти пусна съобщението? Профилите на гласа варират от предпазлив до параноичен.

Трябва ли това да ме успокои? Сивите ми копия са изключително добри. Дори преди няколко години бях поканен да участвам в съвместна разработка на хора, които впечатват особено висококачествени големи. Значи ли това, че трябва просто да свия рамене и да приема ситуацията? Ако не можеш да се довериш на собствения си сив, тогава на кого?

— Добре тогава, кажи ми какво е станало със зеления . Къщата не прилича на нищо. Мръсни чинии, пълни кофи за боклук. Той къде е?

Вместо отговор Нел прехвърли телефонния образ на стената. Внезапно блесна посредствена версия на собственото ми лице, подобно на грубо моделирано тесто, оцветено в нещо, напомнящо умиращ хлорофил.

— Здрасти, аз — самодоволно махна с ръка създанието. Зад него се виждаха занемарени сгради — най-вероятно се намираше някъде в Стария град. — Току-що приключих с диктовката на пълния си отчет, който ще ти пратя след минута. Но чуй първо съкратената версия.

Ти се издъни, Албърт! Не трябва да впечатваш уморен до смърт, както беше тази сутрин. Винаги си вадил късмет, но този път успя да създадеш франки.

Зеленото лице замълча, за да мога да възприема новината — това ми изглеждаше хем познато, хем някак си странно. Не мога да кажа със сигурност дали аз се усмихвам по този начин понякога.

— Искаш ли да знаеш какво е да си копие-мутант? Знам, че си любопитен, затова ще ти кажа. Абсолютно шантаво е. Сякаш аз съм си аз… и не съм аз… едновременно. Знаеш ли какво имам предвид?

Естествено, че не знаеш. Както и да е, важното е, че днес няма да ти мия чиниите и да ти чистя къщата. Но не се тревожи! Не е нужно да звъниш на ченгетата или на санитарните служби. Не съм обществено опасен… нито пък луд. Просто имам някои свои интереси, това е всичко.

Ако имам възможност, ще ти пратя последен отчет преди да ми изтече срокът. Предполагам, че дължа поне толкова на създателя си.

Благодаря, че ме направи. Надявам се да те видя.

Зеленият дубъл трепна и се изключи. Зяпах празната стена, докато Нел най-накрая не наруши мълчанието.

— Доколкото знам, това е първият ти франкенщайнов дубликат. Искаш ли да ти запиша час за медицински преглед? Тази седмица има намаление.

Поклатих глава.

— Чу го какво каза. Просто бях уморен, това е всичко.

— Тогава да пусна ли обява с идентификатора му?

— За да може всеки малоумен ловец-фетишист да се упражнява в стрелба по него ли? Нещастното създание изглежда безобидно. Само че се питам…

Възможно ли бе същият ефект да е повлиял и на сивите , които впечатах сутринта? Те са направени от по-висококачествени заготовки и времето за сканиране бе по-дълго. Но щом и двамата са недостъпни, какво друго ми оставаше, освен да разчитам на късмета си?

Нямаше много ново за научаване от доклада на зеления освен живописните инциденти на плажа и онази черква, в която поправят големи. Интересно и драматично, но нищо съществено.

— След като се запозна с положението на дубълите, да се залавяме за работа — обади се Нел. — Трябва да обърнеш внимание на няколко текущи дела. Освен това Риту Махарал очаква да й се обадиш с предположения за фаталния инцидент с баща й.

Кимнах. Нещата винаги са прекалено много, за да се справя с тях самичък.

— Извади един специалист — наредих аз. — Абаносов. Първо качество. Ще го впечатам още сега.

— Абаносовият е вече подготвен.

Хранилищният отсек изсъска и от него сред тежка пара се появи свежа заготовка. Кожата й бе черна и лъскава като огледало. По-скъпи от качествените сиви, абаносовите са оборудвани с възможност за интензивна концентрация и усилване на професионалните качества в продължение на пълни двадесет и четири часа — при условие, че оригиналът вече притежава подобни качества. Това може да обясни защо абаносовите не се срещат толкова често, колкото прелъстителните бели. Целодневното интензивно удоволствие може да бъде също тъй уморително за прехвърляне, колкото и денят, прекаран в усилена работа. Но все пак повечето хора са много по-податливи на удоволствията.