Дейвид Брин - Килн хора

„Бил е възстановяван. Многократно.“

Проблясването очерта също и белег на мястото, където рамото на дубКаолин се срещаше с врата му. Следи от поправка, боядисани в цвета на кожата му. Сетих се кога е направена раната. Преди две седмици. Преди повече от дузина животи.

Направо не мога да откъсна окото си от Уоммейкър!

Странно. Албърт винаги е смятал омагьосващия й чар за отблъскващ. Но май вкусовете ми са се променили от… тялото, което ми осигури Пал! Сред всички високоенергийни добавки явно е сложил и по някой практически майтап. Благодаря, Пал.

Какво пък, зная едно лекарство. Мисли си, че има нещо общо с Гадарен!

Добре, излекуван съм. Бележка до себе си: не позволявай на никого да те убеждава да носиш тяло на невестулка. За нищо на света.

Домакинът ни възвърна спокойствието си и въздъхна.

— Понякога ми се иска Йосил и Бевисов никога да не се бяха появявали в студиото ми с предложението да дарят с души анимираните ми кукли.

— Майтапите се. — Клара огледа обстановката, платена с парите от индустрията, появила се в онзи ден.

— Така ли мислите? Откакто помогнах за настъпването на голем-ерата, непрекъснато съм свидетел как с новите неща се злоупотребява, когато те станат достояние на масите. От печатната машина през кибернетиката до биоинженерството, всичко ново се превръща в проводник на порнография и обида към човешката форма.

„Не каза ли същото последния път, когато бях тук?“ Още един от характерните за Каолин пропуски в паметта.

— Но всяка от тези технически революции е отприщила и алтернативен критицизъм и творчество — отговори Клара.

— Наред със социални катаклизми, алиенация…

— И съпричастие. Нови начини да се опознаят различните, другият пол, раса, видове…

— Пристрастени към дубъл-преживяванията наркомани…

— Откриватели на нови видове спорт, нови изкуства и сфери на изследване. — Тя се засмя. — Всяка стъпка в човешкия прогрес е предизвикателство, вайс. Някои се втурват с главата напред към новото. Други се съпротивляват на промените. А изненадващо голям брой хора комбинират новото с енергия и разум, издигайки се над всичко очаквано дотогава.

— Прогрес? Така ли ще наречете събитията в тайната лаборатория на Йосил?

Намесих се.

— Току-що казахте ключовата дума — „тайна“. Махарал се опита да скъси пътя, по който науката използва критиката, за да се предпази от грешки с почти катастрофални резултати. Но същинските проблеми, върху които работеше — дублиране на далечни разстояния, нехомоложно прехвърляне…

— Митове! Приятелят ми бе луд, обхванат от чувство за вина, обезумял от експериментите върху самия себе си.

— Някои от най-изтъкнатите умове в солистиката са на мнение, че той е щял да…

— Бълнувания!

— Е, нещо унищожи двата дубъла-„огледала“ и остави истАлбърт в състоянието, в което се намира. Бета и Риту вярваха в баща си достатъчно, за да обединят накрая усилията си…

— Добре. — ДубКаолин махна с ръка. — Да приемем, че това е вярно! Йосил е открил огромна равнина на хиперреалност, развиваща се паралелно с всичко, което познаваме. Душевното пространство. Тогава това означава, че се намираме в по-голяма опасност, отколкото сме били при всички онези бомби, бактерии и екокатастрофи отпреди поколение. Защото сега съдбата ни няма да бъде в ръцете на някакъв елит или тънещи в невежество маси…

Тъй като бяха истински, Уоммейкър и Гадарен бяха пристигнали с черна лимузина, вярвайки, че никой няма да ги види в нея. Друг от конспираторите бе дошъл маскиран като дубъл от охраната. Другите двама са били докарани в контейнери и затоплени на място. Всички се бяха събрали на тази рискована/неотложна среща, на която да си съгласуват версиите!

Но тогава пристигнаха Клара и Зелчо/Албърт, прекъснаха ги и измъкнаха домакина им. Това ги е накарало да нервничат и да мърдат неспокойно, предимно отбягвайки се един друг.

Що за смес от подкупничество, изнудване, идеализъм и лични интереси са ги свързали около обща цел? Дори краткият опит за теоретизиране претоварва мозъка ми.

Стига. Махай се!

Закрепвам малък предавател за прозореца и продължавам катеренето си по обляната от слънчева светлина стена. Плъзни се. Забий диамантените нокти. Изчакай, докато гърбът ти стане като околния камък. Провери пред себе си за капани и сензори.

След това се плъзни още малко нагоре.

Гледах как Пал и истАлбърт да разгъват хвърчило в златно и червено на поляната и се смеят, когато вятърът изпълни птичите му криле. Хвърчилото подскочи, символ на възвишена невинност. И наистина бе невинно, тъй като не беше снабдено с никакви оръжия или инструменти. Нищо, което да обезпокои бдителната охрана. Просто хвърчило. Красиво хвърчило.