— И милиони, може би мнозинството, ще се опълчат срещу подобно шантаво бъдеще! — ДубКаолин тъжно поклати глава. — Ще станем свидетели на обществените катаклизми отпреди поколение.
— Несъмнено. Освен това, за да станат нещата още по-лоши, съществува и дистанционното копиране . Специалисти като Джинийн Уоммейкър виждат златен шанс за разширяване на пазарите. Най-големите експерти във всяка област ще могат да доминират в професиите по целия свят, а не само в града, в който живеят. Това няма ли да направи всички останали безработни? И няма ли да се чувстват ненужни?
Клара се надигна на стола си, очевидно готова да се намеси в спора, но потисна импулса си. „Добро, момиче.“
ДубКаолин изпъна рамене.
— Добре, Морис. Признавам. Видях тенденциите преди около година и не ми хареса пътят, към който ни водят. Затова запретнах ръкави и се заех да ги пусна на пазара.
— Като сте избутали от пътя си главния иноватор…
— … и по този начин може би съм го подтикнал към преследване на мистичните му цели. По дяволите. Изобщо не трябваше да давам ход на проекта „Зороастър“.
Въздишката му бе толкова трагична и спонтанна… Не ми се искаше да разбивам на пух и прах толкова артистична поза.
— Изразявате колебание, вайс Каолин. Но въпреки това работниците в изследователския отдел на „Универсални пещи“ са се ползвали с пълна подкрепа почти до момента, в който технологиите са били готови. Едва тогава сте се отдръпнали. И, съвсем по съвпадение, някой е наел нищо неподозиращия сив Албърт да проучи слуховете за потулени…
— Разбирам накъде биете — отговори ми намръщено той. И Бета, и Ирена, и Уоммейкър са имали причини да желаят новите технологии. Също както и зелотите-манципати на Лум. Никой от тях не е имал по-голям мотив да разбие изследователския отдел от моя.
— Много по-малко причини от вас, сър.
Бръчките на намръщеното му лице станаха по-дълбоки.
— Намеквате, че съм действал, подбуден от страховете си от настъпващата нова епоха. Че съм подготвил бомбардировката по съвест , за да предпазя обществото от разруха и вероятно неморални технологии? — ДубКаолин помълча, свел поглед. — Имате ли изобщо представа колко много неща бих пожертвал в такъв случай? Приятели, богатство, положение, власт?
Клара кимна.
— Да. Макар че дори враговете ви биха ви признали храбростта й силното убеждение…
— … ако изобщо нещо от всичко това бе истина.
Започва трудната част. Същинско змийско гнездо от влакна оплита покрива и обгражда блестящия купол.
Трябва да изпъна ноктите си, много по-дълги от ноктите на всяко нормално животно, и да ги използвам като кокили, по които да мина внимателно между детекторите. Коремът ми ги докосва, нежно като ветреца.
Същият този ветрец издига хвърчилото на Албърт, чудесна примамка за окото, високо над поляната…
Сега трябва да внимавам! Тялото ми е издигнато високо и кожата ми не може да ме остави невидим. Не и едновременно във всички посоки.
Закъснявам. Но въпросът за бързането изобщо не стои. Не трябва да прегрявам.
Пал не би могъл да се справи. Не става въпрос за акъл (който и без това е много малко в този череп), смелост (Пал я има повече от мен) или дори за душа. Търпението е онова, което съм наследил от Албърт.
Сега спокойно… и бързо към купола!
Долу Пал и истАлбърт управляваха своето изящно златночервено хвърчило срещу търкалящите се бели облаци. Приятно развлечение.
Истинската ми грижа е, че малкият голем-шпионин, който пратихме да се катери по стената на имението, закъсня да, сигнализира! И всичко това може да се превърне в един голям блъф.
— Защо сте толкова малко? — попитах домакина ни. — Обикновено има десетки платинови дубъли. Но сега служителите на УП ви виждат предимно по холоканалите, ако изобщо ви виждат. Какво се е случило с личното ръководство?
Треморът на дубКаолин се предаде и на гласа му.
— Достатъчно! — гневно отряза той. — Досега ви търпях вас д-двамата… но този б-безочлив разпит стигна прекалено…
Той млъкна по средата на изречението, когато съседната маса засия. Лъчите се завихриха и оформиха фигура на елегантен сивокос мъж около седемдесетте, облечен в широка бяла роба. Розово-кафявото му лице бе същото като платиненото, но бръчките бяха по-фино изразени. Съвършено несъвършено лице, чак до порите.
— Моите извинения, майор Гонсалес и дубМорис, че поръчах на този голем да бъде ваш домакин. Той е стар и твърде много пъти възстановяван. Горкото нещо не е в състояние да мисли ясно.
Читать дальше