Дейвид Брин - Килн хора

То привлече дори погледа на дубКаолин, който леко се усмихна, след което поклати глава с израз на съжаление.

— Аз би трябвало да съм онзи, който пуска хвърчила. Всъщност смятам скоро да се оттегля.

— Изненадвате ме, сър — каза Клара.

— Защо? Нима не заслужавам почивка? А и от дълго време се чувствам неудобно в света, за чието създаване спомогнах, света, в който хората така нехайно говорят за „копиране на души“. Само че сега това стана много по-лошо от обикновена безочливост или жаргон. Преди само отделни ексцентрици говореха за усилване на душата. А сега, вдъхновени от Йосил, всички ентусиасти, мистици и технохобисти започнаха да експериментират на своя глава. Хиляди и милиони непрекъснато бърборят за това как да използват науката, за да се превърнат в богове.

Клара се замисли.

— Мормоните винаги са вярвали, че хората имат потенциала… — но млъкна, когато поклатих глава. Малкият ни голем-шпионин вече би трябвало да заема позиция. Бяхме прекарали достатъчно време в празни приказки.

— Вайс Каолин, моля ви. Знаем, че плановете ви да се оттеглите нямат нищо общо с уважението към някоя религия. Мога ли да предположа друга причина?

Платиненият голем примигна.

— Продължавайте.

— Това е най-старата история на света. Същата фиксидея е подбудила и водача на онази древна теракотена армия, на която толкова се възхищавате. Споделяхте я и с Йосил Махарал, различавайки се единствено в подробностите. Вие просто не искате да умрете, вайс Каолин. Искате да живеете вечно.

От болницата-лаборатория чак до убежището на покрива, което не е било посещавано от външни хора от години, имението представлява объркан пъзел. Ако парите и властта могат да запазят тайни в нашия век, това е мястото.

Стигам до покрит с плочи таван и трябва да изчакам за миг и да променя оцветяването на кожата си. Спирам до първия прозорец и се взирам в редицата охладители, предназначени за запазване на заготовки. Повечето в момента са празни, индикаторите им са изключени. Само десетина изглеждат активни, а съдържанието им — готово да бъде изпечено и пуснато.

Охо, мисля си и се обръщам, за да продължа катеренето си. Защо ми трябваше да си губя времето, зяпайки маестрата! Закъснявам.

— Че кой иска да умира? — попита платиненото копие на Енеас Каолин. — Всички се борим да живеем, на всяка цена.

— Не на всяка цена.

— Добре. Но какъв е смисълът на думите ви? Че съм се отделил като органичен отшелник и контактувам със света чрез холоприсъствие и като дубъл? Да не би да сравнявате претенциозния ми стил на живот — който, между другото, не пречи на никого — с желанието на Йосил да пожертва милиони заради някаква мистична трансценденталност?

Поклатих глава.

— Въобще не става дума за сравнение. Вие сте по-прагматичен и изкусен. Въпреки че плановете ви наскоро претърпяха провали, те не са разбити. Щом бившите ви съюзници се оказаха несигурни, ще си намерите нови. Не толкова надарени, но за сметка на това по-лесни за манипулиране.

Лицето му бе безизразно, като на робот.

— Да вземем онзи сив Албърт, който внесе бомбата в „Универсални пещи“. Той си е мислел, че търси скрити технологии. И такива е имало! Цяла серия открития покрай проекта „Зороастър“. Първо, голем-възстановяването…

— Което причиняваше обезпокоителни странични ефекти, заради което и задържах обявяването му. В това няма нищо лошо. Всъщност…

— Всъщност вие самият използвате процеса.

— Толкова ли си личи? Е, може би се опитвам да изстискам всичко от тези скъпи блестящи кукли. — ДубКаолин сухо се изсмя. — Нали най-богатите отшелници са и най-стиснатите?

— Вие използвате този дубъл от седмици.

— Сериозно? — Каолин престорено се огледа в намиращото се недалеч огледало. — Добре, целта ми е да изпитам процеса. — Той вдигна треперещата си ръка. — Несъмнено сте забелязали и това.

Онова, което забелязвах — при това с растящ респект — бе потулената с много пластове история. Махаш единия пласт, а той съвсем непринудено се скрива зад следващия.

— А дупките в паметта?

— Още един неприятен страничен ефект, от който трябва да се пазите, Морис. Наречете го моята последна жертва в името на клиентите.

— При това достойна за възхищение. И обяснението можеше и да се приеме, ако възстановяването бе единствената нова технология. Но съществува и дубъл-към-дубъл впечатването…

— Вие сте пионерът в тази област, Албърт.

— Нима? Техниците ви се надяват да се научат от моята необикновена Постоянна вълна. Но машинарията за високо надежден трансфер изглежда много усъвършенствана. Фаршид Лум смята, че навлизаме в ера, в която дълговечни дубъли ще могат да прехвърлят спомените си на пресни заготовки, без да е нужно участието на оригинала, и така да създадат свое собствено чувство за индивидуалност…