Филип Дик - Бог на гнева

— Но и безпредметно — отвърна ловецът. — А и усилията и разходите не означават нищо за моя работодател.

Пит изчака, пушейки. Даваше си сметка, че би било нарушение на етикета да се поинтересува за самоличността на работодателя. Може би ако потърпя, сам ще ми я съобщи, реши той.

Огънят изпука. В далечината нещо нададе вой, а нещо друго изкудкудяка.

— Името ми е Шулд, Джек Шулд 38 38 Schuld (нем.) — вина. — Б.ред. — представи се ловецът, подавайки ръка.

Пит се извърна на една страна и я пое. Ръкостискането на ловеца беше достатъчно, предположи, за да строши пръстите му, независимо че другият очевидно не беше вложил цялата си сила. Щом освободи ръката си, Пит отново се отпусна по гръб и продължи да съзерцава звездните купове. Един метеор драсна небето с огнена черта. „Когато звездите мятат своите копия — спомни си той — и поръсват небето със своите сълзи…“ Как беше по-нататък? Паметта му изневери.

— Тибор е тръгнал на опасно Пътуване — продължи Шулд — и наскоро е изразил желание да се присъедини към религията, на която ти ще станеш служител.

— Наистина си информиран — отбеляза Пит.

— Да, бих казал. Вие, християните, имате известни проблеми напоследък — добави той — и дори един-единствен новопокръстен би означавал много в малко градче като Шарлотсвил, Юта. Нали така?

— Не мога да отрека — призна Пит.

— Затова твоят ментор те изпрати да се грижиш за новака, за да не му се случи нещо лошо, докато приключи задълженията си за конкуренцията.

— Наистина искам да го открия и да го защитя — отвърна Пит.

— А обектът на неговите издирвания? Изпитваш ли някакво любопитство по отношение на онзи, когото са му възложили да нарисува?

— О, понякога се питам дали този човек продължава действително да е жив — каза Пит.

— Човек? — възкликна Шулд. — Все още можеш да го наричаш така?

— Е, за разлика от нашите конкуренти, лично аз не го смятам подходящ за по-значителна роля.

— Нямам пред вид теологията — поясни Шулд. — Само обърнах внимание, че ти присъди човешка същност на някого, който е загубил всякакво право да бъде наричан човек. В сравнение с него Адолф Айхман 39 39 Шефът на еврейския отдел в Гестапо, отговорен за организацията на изтреблението на шест милиона евреи в лагерите на смъртта през Втората световна война. — Б.ред. е ангел небесен. Говорим за чудовището, разрушило почти целия свят.

— Не мога да отрека деянието, но не съм способен да го осъдя за него. Как бих могъл да узная мотивите му, намеренията му?

— Огледай се наоколо. По всяко време. Във всяко място. Последиците са очевидни на всяка крачка. Той е, казано направо и с една дума, нечовешко чудовище.

Пит кимна.

— Може би — отвърна той. — Ако наистина е разбирал същността и спецификата на своите деяния, то предполагам, че навремето е бил нещо невъобразимо.

— Осъди Карлтън Луфтойфел. Това е несъмнено. Днес няма живо създание на земята, което да не познава болката заради него. Той е виновен за цял океан от нещастия, за цял континент от отчаяние. Белязан е от деня, в който взе своето решение.

— Бях чувал, че ловците са користолюбиви и не действат по убеждение.

— Изпреварваш ме, Пит. Не съм казал, че е обект на моето преследване.

Пит се разсмя. Както и Шулд.

— Но щастливи са времената, когато желанията и обстоятелствата съвпадат — каза след малко Шулд.

— В такъв случай защо търсиш Тибор? — попита Пит. — Не схващам напълно връзката.

— Звярът е бдителен — отвърна ловецът, — но се съмнявам подозренията му да паднат върху един фокомелус.

— Започвам да разбирам.

— Да. Ще го отведа при него. Тибор ще може да съзре образа му. Аз ще получа плътта му.

Пит потръпна. Ситуацията се беше променила и усложнила, но може би тъкмо затова бе възможно да се обърне в негова полза.

— Планираш ли да го извършиш бързо и чисто? — попита.

— Не — отговори Шулд. — Натоварен съм да се уверя, че е тъкмо обратното. Нает съм от всесветовна тайна полицейска организация, която търси Луфтойфел от много години — тъкмо с тази цел.

— Разбирам — рече Пит. — Почти бих предпочел да не го знам. Почти…

— Казвам ти го, защото за мен ще е по-лесно, ако някой от вас знае. Колкото до Тибор, той е член на Служителите на Гнева и техните символи вероятно все още имат влияние върху него. Ти, от друга страна, си представител на противниковия лагер. Разбираш ли какво имам предвид?

— Питаш дали ще съдействам?

— Да. Ще съдействаш ли?