Филип Дик - Бог на гнева

— Какво мислиш за него, откровено? — попита той.

— Добър въпрос — отвърна ловецът. — Знаех, че рано или късно ще го зададеш. Какво мисля за него ли? — Той подръпна носа си и прокара пръсти през косата си. — Прекосил съм много места и съм видял по-голямата част от света, както преди, така и след. Преживях дните на разрухата. Видях как умират градовете и как посърва природата. Видях земята да се съсухря. Старите времена бяха съхранили частица от красотата. Градовете бяха болни, мръсни места, но в определени моменти, поглеждайки ги отгоре, да кажем от самолет в безоблачно небе, обикновено при кацане или излитане, целите потънали в светлини, почти можеха да ти заприличат, поне за миг, на видение на свети Августин. Urbi et orbi 40 40 Urbi et orbi (лат.) — на града Рим и на света; на всички. — Б.пр. може би в този кратък миг. А измъкнеше ли се човек веднъж от градовете в хубав ден, имаше толкова много зелено и кафяво, изпъстрени с всички останали цветове, бистра, струяща вода, свеж въздух. Но удари часът. Гневът връхлетя.

Грях, вина и възмездие? Маниакалните психози на тези създания приписвахме на държави, институции, системи — силите, троновете, авторитетите, нещата, които постоянно съпътстват хората и произтичат от тях? Нашият мрак, въплътен и осезаем? Както и да разглеждаме тези неща, кризисната точка беше достигната. Гневът ни връхлетя. Доброто, злото, красивото, мрачното, градовете, целият свят, всичко се отрази в издигнатото острие. Ръката, която държеше това острие, беше на Карлтън Луфтойфел. В мига, в който тя се насочи към нашето сърце, не беше вече ръка на човек, а ръката на Deus Irae, самия Бог на Гнева. Онова, което остана, съществува благодарение на Неговото страдание. Ако въобще трябва да съществува някаква религия, аз я виждам като единствената възможна вяра. Как другояче биха могли да бъдат обяснени събитията? Ето как виждам Карлтън Луфтойфел, как трябва да бъде съхранен в твоето изкуство. Ето защо имам желание да ти го покажа.

— Разбирам — рече Тибор, изчаквайки реакцията на Пит и разочарован, когато такава не последва. — Наистина има смисъл — добави той, отчасти за да подразни Пит. — Най-великите художници на Ренесанса са притежавали замаха да изобразяват различното. Но никой от тях не е зървал своя обект, образа на Бога. Аз ще го направя и когато хората застанат пред тази рисунка, те ще знаят, че съм го видял, защото ще е вярно. И ще кажат: „Тибор Макмастърс го е видял и е показал онова, което е видял.“

Шулд удари по каручката и се засмя.

— Скоро — каза той. — Много скоро.

Същата вечер, докато събираха съчки за огъня, Пит рече на Шулд:

— Бих казал, че ти абсолютно го преметна. Тази история, че трябва да види Луфтойфел, за да го съхрани в изкуството си, имам предвид.

— Гордост — отвърна Шулд. — Беше лесно. Веднага престана да мисли за мен и се вторачи в себе си. Сега съм част от неговото Пътуване: водачът. По-късно тази вечер пак ще разговарям с него поверително. Може би, ако е възможно да се поразходиш малко след вечерята…

— Разбира се.

— След като приключа, всякакви съмнения, които би могъл да храни относно моята искреност, ще отпаднат. След това всичко ще протече гладко.

Прецизността и чувството за синхронизиране на термостат или сърдечен регулатор, помисли си Пит — ето какво е нужно на един ловец, — усещане за ритъма на нещата и надмощието над тях. Това се подрежда добре. Само че Тибор не трябва действително да види Луфтойфел…

— Вярвам ти — добави Пит. — Не знам точно как да го изразя, затова ще го кажа направо: някоя от двете религии, обвързани с това, означават ли нещо лично за теб?

Шулд скърши с ръце един голям клон.

— Не — отсече той.

— Така предполагах, но исках да си го изясня. Както знаеш, едната от тях означава нещо за мен.

— Очевидно.

— Това, което имам предвид, е, че християните няма да са особено доволни, ако видят Луфтойфел действително изобразен върху стенописа.

— Фалшива религия, фалшив бог, както бихте казали. Какво значение има какво ще лепнат в своята църква?

— Властта — отвърна Пит. — Ти можеш да го разбереш. От чисто светска гледна точка, ако разполагат с истинското изображение, както те го виждат, това ще им предостави още нещо. Наречи го манна. Ако се окажеше изведнъж, че притежаваме късче от Истинския кръст, то би засилило малко нашата ревност, би пришпорило усилията ни. Положително си запознат с това явление. Наречи го вдъхновение.

Шулд се засмя.

— Каквото и да нарисува Тибор, ще повярват, че е самата истина. Резултатът ще е все един и същ.