Филип Дик - Бог на гнева

— Отец Хенди никога не е загатвал подобно нещо — усъмни се хромият.

— Той получава нареждания, както ги получават и тези, от които ги получава.

— Отново ме обърка — каза Тибор. — Откъде би могъл да знаеш всичко това?

Шулд се усмихна и го изгледа продължително, килнал глава и полупритворил очи, а лицето му сякаш пулсираше от отблясъците на пламъците.

— Защото аз дадох първото нареждане — отвърна той. — Аз те исках за свой художник. Аз съм ръководителят на Служителите на Гнева, светският водач на праведната религия на Deus Irae.

— Боже господи! — възкликна Тибор.

— Да — продължи Шулд. — Поради очевидни причини досега изчаквах, за да ти кажа. Нямам намерение да се разкривам пред Пит Сендс.

— Шулд истинското ти име ли е? — попита Тибор.

— Името на един човек е различно в различните страни. Присъединих се в този момент от Пътуването ти, защото искам лично да се уверя, че си видял точния човек. Пит несъмнено ще се опита да те заблуди. Той има своите нареждания, естествено. Но аз ще се погрижа да не бъдеш заблуден. Аз ще ти посоча Луфтойфел, ще ти покажа образа му в подходящия момент. Старата църква не може да стори нищо, за да ти попречи. Искам да си наясно с това.

— Усетих, че има нещо необикновено в теб — каза Тибор.

Наистина усетих, помисли си той. Но не това. Знам твърде малко за йерархичното устройство на Служителите на Гнева. Освен че съществува такова. Винаги съм си мислел, че проектът за фреската е местно решение за създаване на вътрешна декорация. Но в това има смисъл, ако се замисли човек. Луфтойфел е самата сърцевина на тази религия. Всичко, което е свързано лично с него, основателно би оправдало намесата на най-висшите нива. А този Шулд е най-върховният шеф. Щом е трябвало въобще да се появи, това е най-подходящият момент. Никой друг не би могъл да знае, не би знаел, не би могъл да се появи с подобно основание или да улучи тъкмо този момент. Вярвам му.

— Вярвам ти — изрече на глас Тибор. — И е донякъде… изумително. Благодаря ти за доверието в мен. Ще се постарая да го заслужа.

— Ти го заслужи — отвърна Шулд, — поради което беше избран. И ще те предупредя, че може да стане внезапно, може да се наложи да уредя срещата напълно неочаквано. Присъствието на Пит го налага. Трябва да си готов във всеки момент от сега нататък да запечаташ онова, което ти посоча дори за един кратък миг.

— Камерата ми ще е в постоянна готовност — отвърна Тибор, включвайки екстензора си и премествайки приспособлението на ново място, — както и очите ми, разбира се. Те винаги са нащрек.

— Чудесно. Това е всичко, за което настоявам — засега. Уловиш ли веднъж образа, нито Пит, нито цялата му църква биха могли да ти го отнемат. Фреската ще се осъществи, както е замислена.

— Благодаря — каза Тибор. — Ти ме направи щастлив. Надявам се, че Пит няма да попречи…

Шулд се изправи и стисна рамото му.

— Харесваш ми — рече той. — Не се страхувай. Всичко съм предвидил.

Докато прибираше станцията, Пит Сендс се замисли над думите на доктор Абернати, а така също за Шулд и за Карл Луфтойфел.

Той не може открито да ми нареди да убия Луфтойфел, макар да знае, че това би решило проблемите ни. Както и не може да пренебрегне намерението на Шулд в това отношение, след като го е научил. Проклета дилема, отвеждаща обратно до изконния парадокс, който се заключава във всеобщата любов към всички, дори към палача, който след миг ще те посече. Логично е, че ако не направиш нищо, умираш, а той продължава да върши същото. Ако ти единствен изповядваш подобна философия, тя ще умре заедно с теб. Ако има още неколцина, той се справя и с тях, и тя така или иначе умира. Благородният идеал, caritas, изчезва от този свят. Ако убием, за да го предотвратим, му изневеряваме. Като при дзен философията: не правиш нищо и разрушителят действа; правиш нещо и го разрушаваш самият ти. А си длъжен да го защитиш. Как? Отговорът вероятно е, че това е божествен закон и така или иначе ще се прояви. Разгадавам коана 41 41 Коан (на японски „открит въпрос“), парадоксална тема за размишление в дзенбудизма. Най-известният сборник с коани е „Безврата врата“. Популярен коан е: „Какъв е звукът от ръкопляскането на ръка, която ръкопляска сама?“ — Б.пр. едновременно с акта на отказа да го проумея. След което получавам просветление за смисъла му. Или, според християнската терминология, волята ми бива умножена при особено мъчителна ситуация и аз бивам надарен с необикновено състрадание. Но в момента не усещам то да се влива в мен. По-скоро започвам да чувствам, че блъскам мозъка си по повод на една неразрешима ситуация. Всъщност не искам да убивам Луфтойфел. Не желая никого да убивам. Основанията ми не са теологични. По-скоро са елементарни човешки неща. Не обичам да причинявам болка. Нищо чудно, ако този окаян нещастник все още е жив, да е причинил огромни страдания сам на себе си. Не знам. А и не искам да знам. А освен това съм гнуслив.