Филип Дик - Бог на гнева

Шулд избухна в гръмогласен смях.

— Чудесно, Пит! Великолепно! — извика той. — Радвам се, че мъртвешкото вцепенение не е засегнало езика ти. А и ми напомни за нещо, което и аз би трябвало да свърша.

Шулд се запъти към храстите, като продължаваше да се кикоти.

— Върви по дяволите! — изруга тихо Пит.

Трудно ми е непрекъснато да си повтарям, че спаси живота ми и че любовта е над всичко. Какво му стана, че започна непрекъснато да се заяжда? Тази система с въздушно охлаждане, впръскване на гориво, с абсолютно балансирана компресия и цикъл на отработените газове сега като че ли е решила да ме унищожи, превръщайки ме в каша, и да ме размаже като плоска фреска на Тибор. Просто ще престана да разговарям с него, ако отново се заяде.

— Защо така неочаквано започна да се държи по този начин? — зададе почти сам на себе си въпроса Пит.

— Струва ми се, че има нещо против християнството — отвърна Тибор.

— Никога не бих предположил. Странно, все пак. Каза ми, че религиите нямат особено значение за него.

— Така ли? Не е ли странно?

— По какъв начин схващаш казаното от него, Тибор?

— Донякъде като теб, Пит — отвърна Тибор. — Мисля, че и мен това не ме занимава кой знае колко.

В същия момент чуха вой, приключил с кратко, пронизително скимтене и глух лай. И нищо повече.

— Тоби! — изкрещя Тибор, включи захранваната с батерия верига и насочи каручката в посоката, в която беше извикал. — Тоби!

Пит се засуети и се спусна да го настигне. Каручката навлезе сред гъсталака, заобикаляйки един чворест ствол.

— Тоби… — прозвуча гласът на Тибор, щом каручката спря с пронизително скрибуцане. И след миг: — Ти… го… уби…

— В противен случай самият аз щях да пострадам — се разнесе отговорът на Шулд. — Поддържам стандартна противодействаща реакция за неутрализиране спрямо подчовешки системи, които извършват нарушения. Подобна заплаха е обичайно преживяване за мен. Те долавят моя…

Екстензорът се метна като плющящ камшик и удари през лицето Шулд. Мъжът залитна назад, хващайки се за едно дърво. Успя да се изправи. Шлемът му се стовари върху земята, търкулна се и спря близо до тялото на кучето, чийто врат беше усукан под неестествен ъгъл. Докато Пит се мъчеше да си проправи път през храстите, видя, че устната на Шулд отново беше зейнала, а от устата му бликаше кръв и се стичаше надолу по брадичката. Раната на главата, за която беше споменал, също се виждаше, и тя започнала да потъмнява от влагата. Пит се вцепени при тази гледка, която отблясъците на потрепващите в далечината пламъци превръщаха в кошмарно видение. В същия момент забеляза, че Шулд се е вторачил в него. Изпитващ могъща ненавист, Пит промълви неволно:

— Знам кой си!

Шулд се усмихна и кимна, сякаш в очакване на нещо.

В този момент Тибор, който също наблюдаваше, изрева:

— Убиец!

И екстензорът му отново се стрелна напред и събори Шулд на земята.

— Не, Тибор! — изкрещя Пит, след като видението изчезна. — Спри!

Шулд скочи на крака. Половината му лице беше покрито с кръв, а другата половина беше по-предпазлива и в широко отворените му очи се прокрадваше страх. Обърна се и хукна.

Екстензорът се изопна като змия, уви краката му, вкопчи ги и го метна, просвайки го отново върху земята.

Каручката изскрибуца няколко крачки напред и Пит изтича към нея.

Когато достигна предницата й, Шулд се беше надигнал на колене. Лицето и гърдите му бяха оплескани с кръв и полепнала пръст.

— Не! — извика повторно Пит, втурвайки се, за да застане между Тибор и жертвата му.

Но екстензорът действаше по-светкавично и отново се стовари върху Шулд, събаряйки го по очи.

Пит се втурна към падналия мъж, вдигнал ръце пред Тибор.

— Не го прави, Тибор! — извика той. — Ще го убиеш! Чуваш ли ме! Не бива да го правиш! В името на Божията любов, Тибор! Той е човек! Като теб и мен! Това е убийство. Недей…

Пит се бе стегнал да посрещне удара, но удар не последва. Вместо това екстензорът замахна наляво и ръчната скоба го сграбчи за ръката. Каручката изскърца и се разтресе от тежестта, а Пит увисна във въздуха на три-четири стъпки над земята. Екстензорът неочаквано изплющя като камшик и го запрати в един храсталак. Стоварвайки се в него, чу Шулд да простенва.

Целият беше в рани и синини, но ударът все пак не беше прекалено силен, тъй като храстите го омекотиха. Каручката отново изскрибуца. Известно време не можеше да помръдне, впримчен в гъсталака като в мрежа. Докато полагаше усилия да се освободи, до слуха му достигна бълбукащо дихание, последвано от стържещо хриптене.