Филип Дик - Бог на гнева

— Съжалявам — каза Пит. — Не исках да любопитствам.

— Твоят вид Го прати на онзи свят — добави с горчивина бръмбарът. — Зарови Го в Неговата планина с вашата проклета война.

— Не съм имал нищо общо с това — оправда се Пит.

— Знам, знам. Прекалено си млад, както и всички останали. За какво ти трябва хромият?

— Искам да го намеря, за да го пазя. За него е опасно да е сам в това състояние.

— Прав си. Някой може да реши да открадне каручката му заради частите. Или да изяде кравата. По-добре да побързаш в такъв случай, господин…

— Пит. Пит Сендс.

— По-добре да откриеш хромия, преди да го е намерил някой друг. Дребен е като нас и лесно може да бъде смачкан. Изпитвам съжаление към подобни дребосъци.

Пит се метна върху велосипеда си.

— Нали ще се постараеш да не караш през следите, а, Пит? Така засъхват по-бързо и трудно се изстъргват.

— Добре, бръмбар. Ще внимавам. Ей, бръмбари, дръпнете се от пътя ми. Минавам!

Потегли и завъртя педалите.

— Сбогом — викна Пит.

— Видаблю да пази хромия, докато го намериш — отвърна бръмбарът, катерейки се по склона.

След няколко часа стигна до авторема, следвайки указанията на бръмбара и срещаните тук-там „знаци“. „Зад хълмовете. Не е много далеч“, беше казал бръмбарът. Но скалистите хълмове се простираха безкрайно дълго, преди да се спусне по един склон към обрасла с храсталаци и съсухрен буренак местност. Слезе от велосипеда и го подкара пеша. Вече беше започнало да се свечерява, но светът все още беше обгърнат от топлина и горещият въздух потрепваше над напечените камъни, а върху изпепелените пясъци се разстилаха сенките от лумналия залез, напомнящ заревото на химическа фабрика, която претопява хоризонта на запад. Бурените се заплитаха във веригата на велосипеда и глезените му. Но пък върху тях личаха следите от преминалата каручка, теглена от животно с копита. Тръгна към един гъсталак от бял равнец; следите продължаваха навътре в него. Твърдите вейки засвириха мелодия по спиците.

Запромъква се навътре и най-после стигна до открита, гладка полянка, в чийто център косите слънчеви лъчи проблясваха върху обемист метален къс с овална форма.

Остави велосипеда и пристъпи предпазливо напред. Нямаше представа какво би могло да раздразни един разнебитен авторем.

Приближи се и се окашля. Как би трябвало да се обърне към един авторем?

— Ъ-ъ, ваше производствие? — осмели се Пит.

Нищо.

— … процесор, производител, дистрибутор, механик — продължи той, припомняйки си постепенно фрагменти от ритуала. — Велики Добротворецо под гаранция, изключая труда и резервните части. Аз, един смирен клиент, наречен Пит Сендс, моля за разрешение да ти се представя.

Капакът на авторема се открехна встрани. От зейналата шахта се издигна стъбло, чийто край завършваше с биволски рог, който се завъртя към него.

— За какво става дума? — изрева той. — Аборт или смазка?

— Моля?

— Искаш да кажеш, че още не си взел решение ли? Моментално ще те изпепеля с електрически ток!

— Не! Чакай! Аз…

Пит усети слабо изтръпване по табаните на ходилата си. Продължи само за миг и той започна да отстъпва, забелязал тъмните струйки пушек, които изскочиха от отвора, разпръсквайки миризма на озон и изгорял изолатор.

— Не бързай толкова! — последва нов рев. — Какво е това зад теб?

— Ами… моят велосипед — отвърна Пит.

— Разбрах проблема. Дай го тук.

— На велосипеда му няма нищо. Дойдох да те попитам за един хром, който се казва Тибор Макмастърс. — Дали е идвал при теб…

— Велосипедът! — изпищя авторемът. — Велосипедът!

В същия момент от ямата се протегна дълга сгъваема скоба, която сграбчи рамката на велосипеда точно под седалката. Вдигна го от земята и го притегли към шахтата. Пит улови кормилото, докато велосипедът минаваше покрай него, и го задърпа обратно, забил пети в пръстта.

— Пусни колелото ми! По дяволите! Искам само малко информация!

Скобата го издърпа рязко от ръцете му и го вмъкна през отвора.

— Клиентът да изчака, докато траят огледът и ремонтът! — изкрещя.

После стъблото отново изскочи и тръсна на земята виниловочервен стол от алуминиеви тръби, една стойка със списания „Ридърс Дайджест“ 35 35 „Readers Digest“, списание с разнородни четива, препечатани със съкращения от периодични издания. — Б.пр. , пепелник на крака и бледозелена закачалка, на която висяха календар на „Плейбой“, избеляла и изпоцапана от мухите снимка на Кратерното езеро и табели с надписи: „КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ ИМА ПРАВО“, „УСМИХВАЙ СЕ“, „МИСЛИ“, „АЗ НЕ ПОЛУЧАВАМ ЯЗВА, САМО Я ПРИЧИНЯВАМ“ и „САМО ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ ГОРСКИ ПОЖАРИ“.