Филип Дик - Бог на гнева

Действията му бяха автоматични.

— Внимавайте! — изкрещя той, като изви кормилото и натисна спирачката.

Блъсна се в някакъв камък и падна. Колелото отлетя с тракане напред. Миг преди да усети пронизваща внезапна болка в лакътя, бедрото и коляното си, той възкликна с изненада и погнуса:

— Бръмбари!

Щом се понадигна, разтривайки ударените места и изтупвайки праха от себе си, най-близкият бръмбар се обърна към него.

— Здрасти, едър — подхвърли той, — ти премаза едного от нас и ще завали дъжд.

— Да не сте мравки — отвърна Пит. — По дяволите! Щом се разхождате по пътя, сами си търсите белята!

— Сега не е час-пик — каза бръмбарът, насочвайки вниманието си към някаква полепнала с прах кафява сфера около осем инча в диаметър, която започна да търкаля по пътя, докато Пит проверяваше дали не е пострадала радиостанцията му.

— Ето още едно! — изкрещя един от бръмбарите малко по-нататък по пътя.

— Страхотно! Идвам.

Бутоните работеха. Обичайните атмосферни смущения изпълниха въздуха и Пит реши, че на радиото му беше провървяло повече, отколкото на гърба и на бедрото му. Тръгна към велосипеда и отново застана пред бръмбара. Един полъх на вятъра го накара да подуши въздуха.

— Кажи ми, бръмбар, какво е…

— Внимавай! — изстреля покритият с хитинова черупка скитник.

Пит се дръпна с известно закъснение. Кафява, рохка буца докосна лявото му стъпало и се пльосна на пътя.

Погледна към другия бръмбар, който се хилеше на известно разстояние.

— Нарочно го направи! — размаха юмрук той.

— Не е вярно — възрази бръмбарът до него. — Хвърли го на мен. Ето тук.

Бръмбарът побутна купчината и започна да почиства ботуша на Пит, като прибавяше изстъргалото към сферата.

— Това е лайно — установи Пит.

— Че какво очакваш да търкаля един торен бръмбар по пътя — да не би лимони?

— Махни го от крака ми. Чакай малко!

— Какво да чакам? Да не би да го искаш? Съжалявам. Който си го намери…

— Не, не. Махни го от мен. Но като специалист по такива работи, кажи ми, това е кравешко лайно, нали?

— Точно така — потвърди бръмбарът, прибавяйки последните парчета към топката си. — Много добро качество. Дава приятна и постоянна топлина. Не прекалена. Точно колкото е необходимо.

— Това означава, че оттук е минала крава.

Бръмбарът се изкикоти.

— Установяваш съществена връзка между явленията.

— Бръмбар, ти си наред — имаш си лайно и всичко, което ти трябва. Можеше да не го забележа, ако не беше ти. Виж какво, търся човек в каручка, теглена от крава, хром…

— Който се казва Тибор Макмастърс — довърши бръмбарът, потупвайки кълбото, след което отново го затъркаля по пътя. — Разговарях с него преди известно време. Пътуванията ни съвпаднаха за кратко.

Пит изправи велосипеда си и намести кормилото. Не забеляза друга повреда. Подкара го с ръце по пътя, крачейки до бръмбара.

— Имаш ли някаква представа къде е сега? — попита.

— В другия край на пътя — отвърна бръмбарът. — Заедно с кравата.

— Добре ли беше, когато разговаря с него?

— Наред беше. Но каручката му създаваше проблеми. Едното колело имаше нужда от смазка. Тръгна да търси. Запраши към авторема с няколко бегачи.

— Къде е това?

— Оттатък онези хълмове. — Бръмбарът спря, за да посочи. — Не е много далеч. Пътят е маркиран… — потупа лайняната топка той и добави: — тук-там. Само трябва да си отваряш очите.

— Благодаря, бръмбар. Какво имаше предвид, като каза, че сте на Пътуване? Не знаех, че бръмбарите предприемат Пътувания.

— Ами старата дама се кани да снесе цяла лавина яйца — отвърна бръмбарът. — Нуждае се от полагаемото й се уважение. С всичките му финтифлюшки. Ще се излюпят на връх Божията планина, където новородените ще зърнат първо Него, след като се измъкнат на бял свят.

— Вашият бог седи върху планина и всеки може да го види, така ли? — поинтересува се Пит.

— Е, за теб би било хълмче или могила — отвърна бръмбарът — и е останало само Неговото мъртво, нетрайно, тленно тяло.

— Как изглежда вашият бог?

— Прилича донякъде на нас, но е с Божии размери. Черупката Му е от по-здрав хитин от нашия, но тялото Му вече е разрушено и обезобразено. Очите Му са покрити с милион пукнатини, но все още са цели. Тялото Му отчасти е заровено в пясъка, но Той продължава да наблюдава отвисоко света от Своята планина, прониквайки чак до нашите бърлоги и сърца.

— Къде се намира това място? — попита Пит.

— О, не! Това е тайна на бръмбарите. Само избраници като нас могат да го посещават. Всеки друг би осквернил Тялото и би поругал неприкосновеното Име.