Филип Дик - Бог на гнева

— Някъде наоколо е — съобщи водачът на бегачите Ърл, след като спря да препуска. Името му, избродирано с червен конец върху нагръдника на работния му комбинезон, се наби в очите на Тибор. — Чакай, нека да помисля.

Той потъна в размисъл.

— Какво ще кажеш да похапнем? — попита един от бегачите.

— Можем да вземем нещо от авторема — отвърна Ърл, поклащайки мъдро рунтавата си глава. — Хайде, непълноценни.

Той махна рязко с ръка към Тибор. През нощта скърцането на изсъхналите сачмени лагери на колелото беше станало заплашително пронизително.

— Тук ще завием надясно — добави той, щом доближиха един гъсталак от бял равнец, — а след това рязко наляво.

Виждаше се само опашката му, докато се мъчеше да си проправи път през непроходимите шубраци.

— Ето го входът! — викна той и махна на Тибор да го последва.

— Много ли ще е скъпо? — попита загрижено хромият.

— Нищо няма да струва — отвърна Ърл, промъквайки се през храсталака на няколко крачки пред Тибор. — Вече никой не се отбива насам. Той загива. Ще се зарадва, като ни види. Тези неща също имат чувства. В известен смисъл.

Пред едва провиращата се каручка изникна полянка. Без нито един бурен, сякаш тревата беше окосена. В центъра на откритото пространство Тибор забеляза огромен плосък диск, явно метален. Завъртя се в беззвучен поздрав, изправен насреща му с многозначителното си присъствие. Да, помисли си Тибор, това е руски авторем, приземил се тук под формата на семе, посипано от орбитален сателит. Вероятно през последните дни на войната, когато врагът опитваше всичко възможно.

— Здрасти — поздрави авторема той.

Бегачите потръпнаха.

— Не му говори така — обади се притеснен Ърл. — Покажи малко уважение. Това нещо може да ни убие.

— Поздрави — поправи се Тибор.

— Ако се държиш надуто или грубиянски — прошепна Ърл, — ще ни убие.

Говореше с търпелив тон. Сякаш разговаря с дете, помисли си Тибор. Вероятно съм точно това, изправен срещу непознатото устройство: бебе, което не знае нищо. Това нещо, в края на краищата, не е някакъв естествен мутант. Било е произведено.

— Приятелю — обърна се към авторема Тибор. — Можеш ли да ми помогнеш?

Ърл измърмори нещо.

— Тогава ти говори с него — отсече ядосан Тибор.

Колко словесни ритуали бяха необходими, за да призоват интелигентността на това военновременно човешко творение? Вероятно немалко.

— Виж какво — обърна се той едновременно към Ърл и към авторема, — имам нужда от помощта му, но нямам намерение да падна и да пълзя раболепно, и да се моля да постави нови сачмени лагери на колелото на каручката ми. Не си заслужава.

Да върви по дяволите, помисли си той. Точно такива съсипаха расата ни. Те ни унищожиха.

— Всемогъщи авторем — извиси глас Ърл. — Ние те умоляваме за твоята благосклонна помощ. Този окаян безрък и безног човек не може да довърши пътуването си без твоята благодетелна помощ. Би ли отделил малко време, за да провериш превозното му средство? Сачмените лагери на дясното предно колело го изоставиха в този труден за него момент.

Той млъкна, заслушан напрегнато, вирнал глава като куче.

— Ето го — промълви най-дребният от бегачите с преливащ от възхищение и страхопочитание глас.

Капакът на авторема се плъзна и отново се разтвори. От процепа се издигна дълъг метален прът с биволски рог на върха. Рогът се завъртя около оста си и накрая се насочи точно срещу Тибор.

— Бременен си, нали? — изрева рогът. — Мога да ти предложа древни лекове: арсеник, желязна ръжда, вода, в която са потапяни мъртъвци, бъбреци на муле, пяна от камилска уста. Кое предпочиташ?

— Не — отвърна Ърл. — Той не е бременен. Сачмените лагери на колелото му са сухи. Опитайте се да се съсредоточите, сър.

— Не позволявам да ми се говори така — отсече авторемът.

Щръкна втора пръчка. Тя като че ли беше с газов мундщук на нивото на земята.

— Трябва да умрете — обяви авторемът и изпусна няколко жалки струйки сив пушек. Бегачите отстъпиха назад. — Настоявам за огромни количества фрекзибли…

Изведнъж категоричните заповедни звуци на авторема помръкнаха в неясни шумове — нещо в речевата верига се беше повредило. Двете вертикални пръчки се замятаха възбудено напред-назад, изпускайки още няколко безобидни струйки газ, и застинаха неподвижни. От отвора на авторема се издигна спирала черен дим, последвана от вой. На зъбчати колелета, предположи Тибор.

— Защо е така враждебен? — обърна се Тибор към Ърл.