Филип Дик - Бог на гнева

— Ей, ти там! — изпищя червеят. Почти го беше достигнал. — Мога да те убия! — обяви, мятайки слюнки, прахоляк и слуз насреща му. — Махай се и ме остави! Пазя нещо изключително скъпоценно, нещо, което искаш, но не можеш да имаш. Разбираш ли? Чуваш ли ме?

— Не мога да се махна — отвърна Тибор.

Гласът му потрепери. Обзетото му от конвулсии тяло направи светкавично движение и той отново измъкна револвера си и го насочи към черепа на червея.

— Възникнах от сметта! — изкрещя червеят. — Родих се от отпадъците по полето! Рожба съм на вашата война, хром. Твоя е вината, че съм толкова отвратителен. Можеш да видиш колко противно е всичко в мен — погледни.

Изпружената глава се олюляваше и подскачаше над Тибор. Изведнъж го посипа порой от слуз и слюнки. Той затвори очи и потръпна.

— Гледай ме! — изкрещя червеят.

— Черен червей — каза дрезгаво Тибор, размахвайки безцелно револвера.

Той се сви в очакване на предстоящото. Червеят щеше да отхапе главата му и той щеше да умре. Затвори очи и усети разцепения му език да го облизва.

— Аз те отравям — обяви с писък червеят. — Вдъхни аромата на огромното ми, вечно тяло. Аз не мога никога да умра. Аз съм червеят Ур и ще съществувам до края на Земята!

Червеят се заусуква напред, изпълзявайки върху каручката, върху кравата и върху него. Тибор включи електрическото поле на каручката в последен, отчаян опит да спаси себе си и кравата. Полето измърмори и избръмча, изпращяха проблясващи искри и неочаквано горната част на червея се оттегли.

— Треснах ли те? — каза обнадежден Тибор. — Не можеш ли да понесеш петамперов електрически удар?

Завъртя потенциометъра на максимална мощност. Този път полето се разискри като полудяло, запращайки цели снопове светлина.

Главата на червея се изви силно назад, за да нанесе удар. Сега е моментът, осъзна Тибор и вдигна револвера. Главата се устреми напред и огромната муцуна на създанието се понесе през петамперовото поле към Тибор.

Оголи зъби, но електрическото поле го накара да спре и главата увисна неподвижно във въздуха. Тибор погледна нагоре, зърна меката долна част на гърлото му и натисна спусъка на револвера.

— Искам да спя! — излая червеят. — Защо смущаваш почивката ми? — Той вирна глава високо назад и видя стичащата се по самия него кръв. — Какво направи? — попита червеят.

И отново се спусна насреща му. Тибор презареди револвера, без да поглежда нагоре, докато не насочи цевта към врага.

Главата повторно го връхлетя. Той пак зърна меката долна част на гърлото. И отново стреля.

— Остави ме да бъда! — изкрещя болезнено червеят. — Остави ме на моя сън над моите владения!

Издигна се нагоре и се устреми да нанесе удар с цялата си сила. Подскачащите му намотки плъзнаха във всички посоки. Червеят се задъхваше, без да откъсва очи от Тибор.

— Какво ти е сторено — изръмжа червеят, — което да те накара да ме убиеш? Извършил ли съм нещо срещу теб, някакво престъпление?

— Не — отвърна Тибор. — Никакво. — Видя, че червеят е ранен лошо и сърцето му спря да пулсира. Все още можеше да диша. — Съжалявам — добави неискрено той. — Един от нас двамата трябваше да… — Той млъкна, за да презареди револвера. — Само единият от нас може да остане жив — продължи той и този път стреля между притворените очи на червея.

Забеляза, че очите се разширяват и се свиват. По-големи, по-ярки… след което избледняха до мъждукащи блясъчета. До рухване.

— Мъртъв си — каза Тибор.

Червеят не отговори. Очите му бяха все още отворени, но беше умрял.

Тибор протегна ръчния си екстензор и го потопи в мазната слуз на червея, усетил да му хрумва нещо. Ако слузта наистина беше мазна, вероятно би могъл да смаже сачмените лагери с нея и да им осигури необходимия защитен слой. В съзнанието му се размърда нещо, което беше споменал червеят — интересно подмятане. Червеят беше казал: „Остави ме на моя сън над моите владения!“ Какво ли владееше?

Насочи внимателно каручката странично към мъртвия червей, ръгайки кравата с псевдокамшиците си.

Зад сплетените храсталаци видя отвора на пещера в скалистия хълм. Отвътре смърдеше на слузта на червея. Тибор извади носна кърпа и я постави пред носа си, опитвайки се да възпре вонята. След това щракна фенера си и насочи снопа светлина към вътрешността на пещерата.

Вътре се намираха владенията му. Най-отгоре на купчината лежеше напълно ръждясала и за нищо негодна перка от витло. Под нея каросерията на древен наземен автомобил заедно с двата строшени фара и паднал пътепоказател. Електрическа отварачка за консерви. Две лазерни пушки от времето на войната с празни камери за гориво. Обгорели пружини за легло от някогашна къща. След това забеляза мрежите за прозорци, ръждясали като всичко останало.