Филип Дик - Бог на гнева

Бръмбарите се изкикотиха дрезгаво.

— Видях веднъж този гущер — намеси се друг, — когато имаше ерекция. Но точно в този момент се подплаши — вероятно съпругът се беше върнал — и се опита да побегне. На съпруга му беше достатъчно да настъпи с крак огромния твърд нос, който стърчеше зад него.

Бръмбарите отново се изкикотиха. Изглежда се забавляваха.

— И какво стана, като го настъпи? — попита един от тях. — Откъсна ли се?

— Откъсна се — отговори първият — и остана да лежи там, помръдвайки и усуквайки се в калта до залез-слънце.

— Дайте да набучим тези насекоми на една-две пръчки — подхвърли Потър. — Само ги чуйте колко са нахакани.

Той се заоглежда наоколо, очевидно търсейки нещо, което да използва за оръжие. Докато се занимаваше с това, бръмбарите не помръднаха. Изглеждаха спокойни и самоуверени.

И в този момент Тибор разбра причината. Бръмбарите не бяха рискували да се приближат сами. Имаха компания от двайсетина бегачи.

Това не беше първата му среща с бегачи. В Шарлотсвил бегачите идваха и си отиваха необезпокоявани от никого. Навсякъде, където се намираха бегачи, преобладаваше някакво самоподразбиращо се спокойствие, породено от присъщата за самите тях благост.

Добронамерените дребни личица надничаха към Тибор. Тези създания бяха не по-високи от четири стъпки. Дебелички и закръглени, с плътна кожа… очички като мъниста, потрепващи нослета… и огромни крака като на кенгуру.

Изумителното беше, че тези светкавични еволюционни ентелехии произхождаха от абсолютни отрови. Толкова многобройни и с такава скорост. Толкова много директни видове. Природата се напрягаше да превъзмогне мръсотията на войната: токсините.

— Бистротата да е с теб — казаха почти едновременно бегачите, помръдвайки мустаци. — Как така нямаш нито ръце, нито крака? Много странен си като форма на живот.

— Войната — отвърна неопределено Тибор, възмутен от безцеремонността на бегачите.

— Знаеше ли, че каручката ти е повредена? — попитаха бегачите.

— Не — възкликна изненадан той. — Не се ли движи? Докара ме толкова далеч. Имам предвид…

Обзе го паника.

— Наблизо има един авторем, който все още работи по малко — рече най-едрият бегач. — Не може да направи кой знае какво — не както в предишните времена. Но може би ще успее да смени изсъхналите сачмени лагери на колелата. А и цената не е твърде висока.

— О, да — каза Тибор. — Сачмените лагери на колелата. Вероятно са изсъхнали.

Той повдигна едното колело от земята и го завъртя със скрибуцане.

— Имате право — съгласи се той. — Къде е авторемът?

— На няколко мили на север от тук — отвърна най-дребният от бегачите. — Последвай ме. — Останалите бегачи се струпаха на куп, отдалечавайки се. — Или по-скоро — поправи се бегачът, — последвай ни. Хей, приятелчета, идвате ли и вие?

— Естествено — отвърна компанията бегачи, помръдвайки мустаци.

Очевидно не искаха да пропуснат нито една подробност от предстоящото събитие.

Тибор се обърна към Потър и Джексън:

— Мога ли да им се доверя?

Усети да го обзема смътен страх: ами ако бегачите го отведат в някаква изоставена местност и го убият, за да му откраднат каручката? В такива времена всичко беше възможно.

— Можеш да им се довериш — успокои го Потър. — Те са безобидни. Което не би могло да се каже за проклетите бръмбари.

Той замахна към скупчилите се бръмбари и те се дръпнаха назад, за да избегнат люспестия му крак.

— Авторем, авторем — запяха доволно препускащите все по-надалеч бегачи. Тибор ги последва предпазливо. — Отиваме към авторема да уредим евтин ремонт на хромия човек с гаранция за хиляда години или за един милион мили, което и да е отпред.

Хилейки се един на друг, бегачите изчезнаха за момент и отново се появиха, махайки добродушно към Тибор да ги последва.

— Ще се срещнем, като се връщаш — извика Джексън след Тибор. — Не забравяй да вземеш писмена гаранция за по-сигурно.

— Искаш да кажеш — викна към него Тибор, — че мога да очаквам един авторем да ме измами?

Сигурно е руски, помисли си той. Непредсказуемият интелект на руските автореми бе по-скоро византийски. Но все пак в по-голямата си част те бяха отлично изградени. Ако този все още изобщо работеше, със сигурност би могъл да поправи сачмените лагери на колелата му.

Запита се колко ли ще му струва.

Стигнаха до авторема на зазоряване. Великолепно оцветени облаци, сякаш цапаници от бебешки пръстчета, покриваха небето. В избуялите навсякъде буренаци чуруликаха птички или квазиптички.