Филип Дик - Бог на гнева

— И неколцина бегачи — добави Джексън. — А на север има някакви подземни, разновидност на слепи копачи. — Потър и Джексън се намръщиха. — Не мога да ги гледам с техните сонди и гребла. Но какво толкова, по дяволите. — Той се ухили. — Всеки за себе си. Предполагам, че ние, гущерите, ти изглеждаме някак… — махна с ръка той — особени.

— Какво е това ябълково дърво? — попита Тибор. — От него ли произхожда юдео-християнската идея за змията в райската градина?

— Според нас райската градина се намира на стотина мили на изток — отвърна Джексън. — Ти си християнин, нали? — Тибор кимна. — И тази снимка, която ни показа… е християнско божество.

— Не — поклати отривисто глава Тибор.

Удивително, помисли си той. Изглежда нищо не знаят нито за Служителите на Гнева, нито за нас. Какво пък, мина му през ума, и ние не знаем кой знае колко за тях.

Приближи се трети гущер.

— Привет, нормален — каза той, вдигнал отворената си длан във въздуха. — Само исках да зърна човешко същество — той заоглежда Тибор. — Не си чак толкова различен. Можете ли да живеете на повърхността?

— Доста сносно — отвърна Тибор. — Но аз не съм съвсем човек, а онова, което ние наричаме непълноценен, тоест хром. Както сам виждаш. — Той показа на третия гущер снимката на Карлтън Луфтойфел. — Виждал ли си някога този човек? Помисли. За мен е важно.

— Опитваш се да го намериш? — попита третият гущер. — Да, вижда се, че си предприел Пътуване. Иначе защо ще се придвижваш, и то нощно време, при положение, че си в неизгодно положение поради това, че нямаш нито крака, нито ръце. Направил си чудесна каручка. Но как успя, след като нямаш ръце? Някой друг ли ти я сглоби? И ако е така, защо? Ти ценен ли си?

— Художник съм — отвърна Тибор.

— Значи си ценен — заключи гущерът. — Чуй, хром. Знаеш ли, че някой те преследва?

— Какво? — възкликна Тибор, напрегнат и разтревожен. — Кой?

— Друг истински човек — отвърна гущерът. — Но на машина с две големи колела, задвижвани с педали чрез верижна система от предавателни устройства. Мисля, че се казва велосипед.

— Велосипед — поправи го Тибор.

— Да, точно така.

— Можете ли да ме скриете? — попита Тибор, но се усъмни.

Измислят си го. Просто искат да ме откарат в тяхното селище, за да абсорбират част от късмета ми.

— Разбира се, че можем да те скрием — отвърнаха едновременно трите гущера.

— От друга страна — продължи Тибор, — човек не би убил друг човек.

Знаеше, че не е вярно. Много хора убиваха и нараняваха други хора. Все пак гигантската Катастрофа беше причинена от хората.

Трите гущера се приведоха и заобсъждаха нещо. След малко внезапно се изправиха и застанаха пред Тибор.

— Имаш ли метални пари? — попита Джексън с преднамерено безразличие и фамилиарност.

— Никакви — отвърна предпазливо Тибор.

И това не беше вярно. Имаше сплав на стойност петдесет цента в една тайна цепнатина в каручката.

— Питам — продължи Джексън, — защото имаме куче, което бихме желали да ти продадем.

— Имате какво? — попита Тибор.

— Куче.

Потър и Джексън се отдалечиха и потънаха в тъмнината. Очевидно зрението им беше много по-добро от човешките стандарти.

— Никога ли не си виждал куче? — попита останалият при него гущер.

— Да, но това беше много, много отдавна — отново излъга Тибор.

Гущерът продължи:

— Едно куче, твоето куче, прогонва други хора, ако му дадеш правилната команда. Разбира се, трябва да бъде обучено. Кучетата са по-ниско в еволюционната скала в сравнение с хората и с нас. Не са като онези с двойните мозъци, които хората развъждаха преди Катастрофата.

— Едно куче би ли могло да намери човека, когото търся? — попита Тибор.

— Какъв човек?

Тибор му показа лекедосаната снимка на Карлтън Луфтойфел.

— Търсиш ли го? — попита гущерът, оглеждайки лицето му. — Свестен тип ли е?

— Не мога да кажа — отвърна уклончиво Тибор.

Гущерът му върна снимката.

— Има ли награда?

Тибор се замисли.

— Монета от петдесет цента — отвърна той.

— Наистина ли? — Гущерът разпери възбудено люспите си. — Платими жив или мъртъв?

— Той не може да умре — отвърна Тибор.

— Всеки умира.

— Той няма да умре.

— Той… свръхестествен ли е?

— Да — кимна Тибор.

— Никога не съм виждал свръхестествен — обяви гущерът и поклати категорично глава. — През целия си живот.

— Вие имате религия, нали?

— Да. Прекланяме се на изгрева.

— Странно — възкликна Тибор.

— Когато изгрее слънцето — обясни гущерът, — злото изчезва от света. Вярваш ли, че има живот на слънцето?