Филип Дик - Бог на гнева

И в този момент ги видя. Причинителите на шума. Двайсетина фигурки подтичваха към него по опустошената земя. Дребни, черни момченца, които подскачаха и препускаха напред-назад, надавайки пискливи команди, сякаш играеха на гоненица в клетка без покрив.

— Накъде, Сине на Гнева? — изписука най-близкото дребосъче, докато си проправяше път през купчините боклуци и сгурия.

Беше дребен банту, обут в съшити от червени парцали панталонки. Притича като кутре до каручката, подскачайки и въртейки се, оголил белите си зъбки. Късаше стръкове зелени буренаци, които растяха тук-там.

— На запад — отвърна Тибор. — Все на запад. Но закъсах тук.

Дотичаха и останалите хлапаци и застанаха в кръг около заседналата каручка. Компанията беше неукротима и недисциплинирана. Търкаляха се, биеха се, блъскаха се и се гонеха като пощурели.

— Колко от вас — попита Тибор — са получили първата си инструкция?

Настъпи неловка тишина. Хлапаците се спогледаха виновно, но никой не отговори.

— Нито един? — възкликна Тибор.

Само на трийсетина мили от Шарлотсвил. Господи, помисли си той, разпаднали сме се като ръждясала машина.

— Как смятате да влезете в ритъм с космическата воля? Как ще узнаете божествения план? — Той замахна с хващачите си към намиращия се най-близко до каручката хлапак. — Готвиш ли се постоянно за предстоящия живот? Покайваш ли се и пречистваш ли се всекидневно? Лишаваш ли се от месо, секс, забавления, финансови придобивки, образование, лентяйство? — Отговорът беше очевиден. Доказваха го бурният им смях и лудешките игри. — Пеперудки — смъмри ги той, сумтейки от възмущение. — Както и да е — изръмжа, освободете ме, за да мога да продължа. Заповядвам ви!

Хлапаците се скупчиха зад каручката и започнаха да я бутат. Тя се блъсна в падналото пред нея дърво и спря.

— Минете отпред — разпореди Тибор — и я повдигнете. Всички до един и едновременно!

Те го послушаха развеселени. Той включи каручката на бавна скорост, а тя се разтресе и преодоля първия дънер, след което отново спря, стигнала до половината на втория. Миг по-късно преодоля втория, а след това и третия. Возилото се надигна, вирнало предницата си към небето, виейки и тътнейки, а от двигателя се издигна синкава струйка пушек.

Вече можеше да огледа по-добре. Фермери, някои — роботи, други — хора, работеха из нивите от двете страни на пътя. Тънък слой пръст над сгурията. Тук-там се поклащаха хилави стъбла пшеница — тънички и съсухрени. Земята беше най-ужасната, каквато беше виждал някога. Усещаше метала под каручката, почти на повърхността. Приведени мъже и жени напояваха мършавите насаждения с тенекиени канчета и овехтели метални контейнери, които бяха събрали сред развалините. Един бивол теглеше автомобил таратайка.

В друга нива жени плевяха с ръце. Всички пристъпваха бавно, като замаяни, болни от анкилостомите в пръстта. Всички до една бяха боси. Децата явно все още не бяха се заразили, но не след дълго щяха да прихванат и те. Погледна навъсеното небе и поблагодари на Бога на Гнева, че му бе спестил това. По ръцете на всички личаха следите от изпитанията. Тези мъже и жени бяха закалени в жежки пещи. Душите им сигурно бяха пречистени до невероятна степен. Едно бебе лежеше на сянка до задрямалата си майка. По очите му пълзяха мухи. Майката дишаше тежко, хрипливо, с отворена уста, а кожата й беше осеяна с болнави безцветни петна. Коремът й бе издут — отново беше забременяла. Още една безсмъртна душа щеше да се издигне от по-ниско ниво. Огромните й провиснали гърди се олюляваха, щом помръдваше насън, изскочили изпод нечистата й дреха.

Хлапаците, които го бяха избутали заедно с кравата над дънерите, останки от предишни дървета, хукнаха.

— Чакайте — викна Тибор. — Върнете се. Аз ще ви питам, а вие ще отговаряте. Познавате ли основните катехизиси?

Той ги заоглежда намръщен. Една ръчица се повдигна, след това втора.

— Първо — продължи Тибор. — Кой си ти? Ти си нищожна частица от космическия план. Второ — какво си ти? Нищожно петънце в една твърде необятна система, за да може да бъде проумяна. Трето! Какъв е начинът на живот? Да изпълнявам онова, което разпореждат космическите сили. Четвърто! Какво…

— Пето — измърмори едно от хлапетата. — Къде си бил? — И отговори на собствения си въпрос: — По безкрайни стъпала. Всяко завъртане на колелото те издига или сваля.

— Шесто! — извика Тибор. — Какво определя посоката ти при следващото завъртане? Твоето поведение при настоящото проявление.