Филип Дик - Бог на гнева

— Какво мислиш всъщност за Луфтойфел? — попита доктор Абернати.

— Труден въпрос — отвърна Тибор, — тъй като не съм го виждал никога. Изпитвам необходимост да рисувам от личен опит. Една фотография — като онази, която ми предоставиха — би свършила работа единствено ако можех да зърна самия човек, дори само за миг.

— Какво мислиш за него като Бог? — вметна доктор Абернати.

— Не знам — призна Тибор.

— … като човек? — настоя доктор Абернати.

— Не знам.

— Ако имаш съмнения, защо искаш да предприемеш промени точно в този момент от играта? — продължи доктор Абернати. — Може би е по-добре да ги разрешиш в рамките на ситуацията, в която са възникнали.

— Вашата религия предлага нещо повече — отвърна Тибор.

— Например? — полюбопитства доктор Абернати.

— Любов, вяра, надежда — уточни Тибор.

— Но все пак вземаш парите им — добави свещеникът.

— Да — съгласи се Тибор. — Вече съм се споразумял с тях.

— Което налага необходимостта от Пътуване? — попита доктор Абернати.

— Да — кимна Тибор.

— Ако приемеш вярата днес, как ще постъпиш с тази поръчка? — продължи доктор Абернати.

— Ще я откажа — отсече Тибор.

— Защо? — зададе следващия си въпрос доктор Абернати.

— Защото не искам да предприема това Пътуване — заяви Тибор.

Двамата отпиха от кафето.

— Смяташ, че си честен човек — рече след малко доктор Абернати. — Който спазва всички свои ангажименти. Но въпреки това искаш да дойдеш при нас и да развалиш споразумението си с тях.

Тибор отмести поглед.

— Мога да им върна парите — измъкна той.

— Както е според заповедите: „Не кради“. Те са валидни и за Служителите, както и за всеки друг. Значи единствените възможности са или да се откажеш, или да спазиш обещанието си и да нарисуваш фреската. Всъщност какво точно искат от теб?

— Фреска с Бога на Гнева — каза Тибор.

— Само това… — доктор Абернати се замисли. — А къде живее Бог?

— Не разбирам — отвърна Тибор и пийна кафе.

— Нима не е вярно, че Той обитава всички места и всички времена, тъй като Негов дом е вечността? — продължи въпроса си доктор Абернати. — Струва ми се, че и Служителите, и християните са на едно и също мнение по този въпрос.

— Предполагам — съгласи се Тибор. — Но като Бог на този свят…

— Той може да бъде открит навсякъде — довърши доктор Абернати.

— Отче, не съумявам да ви разбера — призна Тибор.

— Какво ще се случи, ако не успееш да установиш местопребиваването му? — попита доктор Абернати.

— Няма да съм в състояние да довърша фреската — отвърна Тибор.

— И какво ще сториш в такъв случай?

— Ще продължа онова, което съм правил досега — ще рисувам табели, ще боядисвам къщи. Ще върна парите, разбира се…

— Защо е нужно да стигаш до тази крайност? След като Бог — ако той е Бог — може да бъде открит навсякъде, щом този свят е негов, значи би могъл да го откриеш където и да било — каза доктор Абернати.

Явно озадачен, но същевременно впечатлен, Тибор промълви:

— Боя се, че все още не мога да разбера какво искате да кажете, сър.

— Ами ако можеш да зърнеш образа в облак? — обясни доктор Абернати. — Или сред отраженията на Великото солено езеро под блещукането на среднощните звезди? Или сред омарата на оттеглящата се дневна светлина?

— Тогава това би било само догадка — възрази Тибор, — заблуда.

— Защо? — попита доктор Абернати.

— Защото съм обикновен простосмъртен — отговори Тибор — и следователно уязвим да допусна грешка. Щом като трябва да се осланям на догадките си, те могат да са неправилни.

— Но ако негова воля е това да бъде направено, нима той ще допусне такава грешка? — изрече с категоричен тон доктор Абернати. — Ще допусне ли да нарисуваш неточно лице?

— Не знам — отвърна Тибор. — Не мисля. Но…

— Тогава защо не си спестиш толкова много време, усилия и грижи — продължи доктор Абернати, — постъпвайки тъкмо по този начин?

След кратка пауза Тибор промълви:

— Не смятам, че ще е редно.

— Защо не? — настоя доктор Абернати. — Всъщност би могъл да бъде всеки, както знаеш. Съществува вероятност никога да не откриеш истинския Карл Луфтойфел.

— Защо ли? Защото няма да е редно, затова. Поръчано ми е да нарисувам Бога на Гнева в центъра на фреската с подобаваща прилика и съответстващи цветове. Затова е важно да знам как изглежда в действителност.

— Наистина ли е чак толкова важно? — не се отказваше доктор Абернати. — Колко души са го познавали преди? И ако все още са живи, колко от тях биха го познали днес. Ако самият той все още е жив?