Филип Дик - Бог на гнева

Тя го наблюдаваше с недоумение.

— Трябва да узная — отвърна Пит. — Ето всичко. Да изпитам, да разбера, означава да бъда. Искам да бъда.

— Ти си — натърти тя.

— Слушай — продължи той. — Бог, истинският Бог, този от Библията, пред когото се прекланяме, а не Карлтън Луфтойфел, ни търси. Библията е хроника на Божието дирене на човека. Не на човешкото дирене на Бога. Разбираш ли? Искам да се приближа максимално до Него, да Го срещна, ако успея.

— Как се разделиха Бог и човек?

Тя го слушаше със съсредоточеността на дете, което очаква да чуе цялата приказка.

— Един толкова стар спор, че историята е изопачена. Бог поставил човека на такова място, където да може да го посещава всеки ден, редовно. Намирали се в пряк контакт, както ние двамата сега. Но се случило събитие, което ги превърнало в нещо като лишени от прозорци монади на Лайбниц, близо един до друг, ала неспособни да възприемат нищо отвън, съсредоточени единствено върху собствената си същност. Очевидно някакво заболяване, напомнящо шизофренията, от което се разболели и двамата или само единият. Аутизъм… раздяла. Тогава човекът…

— Човекът бил прогонен. Физически отстранен.

— Очевидно човекът сторил нещо — продължи Пит — или по някаква причина Бог решил така. Не знаем точно какво е било. Но бил в известен смисъл опорочен — от естеството или от някаква естествена субстанция, нещо създадено от Бога, част от Неговото творение. Така човекът изгубил прекия контакт и бил запратен на нивото на самото творение. И сега трябва да извървим обратния път.

— А ти го правиш с тези хапове.

— Това е всичко, което знам — отвърна простичко той. — Нямам естествени представи. Искам да предприема пътуването към Него и да се изправя лице в лице срещу Него, както е бивало някога и както човекът е избрал да не бъде. Няма съмнение, че нещо или някой го е съблазнил да предпочете друго. Човекът доброволно се е отказал от тази връзка, защото си е помислил, че е открил нещо по-добро. — Пит продължи полу на себе си: — Така стигнахме до Карлтън Луфтойфел, храчката и тер-оръжията.

— Допада ми идеята за съблазняването — призна Люрайн, докато припалваше загасналата си лула. — На всеки му харесва. Тези хапове те съблазняват, затова продължаваш да ги вземаш. Някои хора, такива като теб, са като лалугери, страдат от безумно любопитство. Щом чуят някакво прошумоляване, моментално вирват глава от бърлогата си, за да разберат какво се е случило. Да не би да пропуснат нещо. — Тя се замисли. — Някакво чудо. Това е, което чакаш и което е чакал първият в райската градина. Нещо, което преди войната са наричали „забележително“. Синдромът на голямата шатра. — Момичето се усмихна. — Ще ти кажа още нещо. Знаеш ли защо искаш да си в арената? За да си с тях .

— Кои тях?

— Едрите риби. Високомерие. Тщеславие. Видял Бог човекът и си рекъл: „Хайде де, от къде на къде Той ще е Бог, а пък аз да не мога да се отърва…“

— Това ли правя сега?

— Научи се да бъдеш онова, което Христос нарича смирен. Бас ловя, че дори не знаеш какво означава. Спомни си супермаркетите преди войната. Когато някой избутваше количката си напред, за да те изпревари, а ти се примиряваше — ето това е погрешната ти представа за смирение. Всъщност смирен означава опитомен, в смисъла на одомашнено животно.

— Наистина ли? — възкликна той.

— След това е придобило смисъл на скромен или дори състрадателен, или многострадален, както и още по-неприятни отсенки като слаб и мекушав. Но първоначално било равнозначно на загуба на склонността към насилие. Според Библията това означава най-вече да не изпитваш негодувание, когато ти причиняват болка. — Тя се разсмя със задоволство. Глупак такъв — добави след малко Люрайн, — дрънкаш, без да разбираш абсолютно нищичко.

Отговорът му прозвуча хладно:

— Общуването ти с този педант отец Хенди едва ли те е смирило. В който и да било смисъл на думата.

Люрайн се разсмя така невъздържано, че се задави.

— О, боже — промълви най-после задъхано тя. — По този въпрос можем да се скараме жестоко: кой от нас двамата е по-смирен. По дяволите, далеч по-смирена съм от теб!

Люрайн отново се разтърси от неконтролиран смях.

Той не й обърна внимание. Заради шепата хапчета, които беше погълнал. Бяха започнали да действат.

Зърна внезапно възникнал силует със смеещи се очи, за когото предположи, че е Исус. Трябва да беше той. Мъжът с бяла сламена коса носеше тога и гръцки набедреници. Беше млад, с плещести рамене и се усмихваше деликатно и сърдечно, притиснал до гърдите си огромна, тежка, закопчана с катарама книга. Като се изключат класическите набедреници, по разрошената прическа приличаше на саксонец.