Филип Дик: Бог на гнева

Неприятелят, когото Новата църква, Служителите на Гнева жадуваха: разрешението на загадката. Макар същевременно да им харесваше да възприемат себе си, оцелелите от войната, като избраници — елита, който Богът на Гнева беше пощадил.

Основната грешка Питър откриваше в логиката им. Ако Богът на Гнева беше зъл, както твърдяха Служителите, той не би пощадил добрите, а най-лошите. Следователно, според собствените им разсъждения, те бяха злото на този свят. Подобно на Карлтън Луфтойфел, бяха останали живи, тъй като бяха прекалено порочни, за да им бъде предложен лечебният балсам на смъртта.

Налудничавата логика го отегчаваше. Затова се обърна към богатия асортимент от хапчета върху масата в малката си всекидневна.

— Добре — каза Люрайн. — Какво всъщност търсиш? Трябва да имаш някаква представа, поне за стойността му… иначе нямаше непрекъснато да купуваш от амбулантните търговци всички тези ситни хапчета за цялото това сребро, което струват. Много съм потисната. Може би тази вечер ще се присъединя към теб.

Днес беше казала на отец Хенди, че възнамерява да влезе в християнската църква, но не беше споделила това нито с Пит Сендс, нито с доктор Абернати. Както винаги, действаше двупосочно… някакъв инстинкт я предпазваше да направи последната крачка.

Пит сбърчи чело и произнесе бавно:

— Веднъж видях онова, което се нарича der Todesstachel 12 12 Der Todesstachel (нем.) — жилото на смъртта. — Б.пр. . Така поне биха го нарекли твоето приятелче отец Хенди и сакатият Тибор. Те си падат по немската теологична терминология.

— Какво означава ein Todesstachel? — попита тя.

Не беше чувала думата досега, но знаеше, че Tod означава смърт.

— Жилото на смъртта — отвърна мрачно Пит. — Но чуй. „Жило“, като да те ужили буболечка или коприва… това е съвременната употреба. Сега значи да бъдеш засегнат от изпълнено с отрова жило. Например от пчела. Но невинаги е означавало същото. В стари времена, когато например учените на крал Джеймс са написали фразата „Де ти е, смърте, жилото?“ Те са говорели в старинния смисъл. Който е… — Той се подвоуми. — Както да те подразни забележка. Схващаш ли? Ужилена, да речем, до ярост, засегната от обида. Означавало е да те прониже острие. При дуел, например, са се „жилели“ взаимно. Сега бихме казали „пробождам“. Следователно Павел не е имал предвид, че смъртта жили като скорпион с опашката и отровната си торбичка. Имал е предвид пронизване.

Павел бе описал нещо, което самият Пит Сендс изпита веднъж под въздействието на хапчетата.

Беше буйствал. Таблетките бяха го провокирали към полиморфичен, кръгов деструктивен пристъп и той обикаляше като в циркова арена, трошейки всичко около себе си, но тъй като бяха в тесния апартамент на Люрайн, рушеше нейни вещи, а когато тя се опита да го спре, колкото и да бе невероятно, я ритна и нарани. Веднага след това усети жилото — жилото в древния смисъл: дълбоко пронизване в тялото с метално острие на харпун, какъвто рибарите използват, за да хванат уловена в мрежата гигантска риба.

През целия си живот не беше изпитвал толкова реално усещане. Щом острието го прониза, той се сгърчи от непоносимата болка, а Люрайн, която се опитваше да избегне ударите му, се вцепени от притеснение.

Острието — самата метална кука — се намираше на върха на дълга върлина, копие, което се издигаше от земята към небето, и в този ужасяващ миг, докато се гърчеше от болка, той зърна в горния край на копието Онези, които държаха върлината, свързваща двата свята. Три силуета, които го гледаха сърдечно и невъзмутимо. Не завъртяха острието вътре в него, а само го държаха, докато постепенно започна да се събужда. Тъкмо това беше предназначението на жилото: да го изтръгне от съня му, съня на цялото човечество, от който един ден всички, както беше казал Павел, за един миг щяха да се пробудят. „Ето — беше изрекъл той, — тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим.“ Но тази непоносима болка. Толкова ли беше трудно да бъде събуден? Всички ли трябва да страдат по този начин? Отново ли щеше да го прониже острието някой ден? Изпитваше ужас и в същия момент осъзнаваше, че трите фигури, светата Троица, са прави. Трябваше да бъде сторено. Той трябваше да бъде събуден. И все пак…

Пит извади една книга, отвори я и зачете на висок глас на Люрайн, която обичаше да й четат, ако текстът не беше твърде дълъг и помпозен. Прочете кратко, простичко стихотворение, без да й съобщи името на автора.