Майкл Муркок - Градът на Звяра

— Баща ми изчезна преди две години — по време на един поход, преследвайки аргзуун. Вероятно е бил убит или ако е бил пленен, се е самоубил. По-добре да умреш, отколкото да си затворник при Сините великани.

Изказах й моите съболезнования и реших, че сега не е най-подходящо да попитам какво значи аргзуун и Сините великани. Очевидно, споменът за загубата на баща й силно я разстрои, но се овладя, за да не натоварва с мъката си друг човек.

Веднага изпитах желание да я успокоя. Но имайки предвид, че не знаех нищо за техните норми на поведение и нрави, вероятно можеше да се получи обратното.

Тя докосна диска.

— Трябва да носим тези неща само в началото. Шеев са ни дали друга машина, с която ще можеш да усвоиш говоримия ни език.

Ние продължихме да разговаряме известно време и аз научих още за Марс — или Вашу, както бях започнал да наричам планетата.

На Марс имаше много нации, някои настроени приятелски към карнала, някои — не. Всички те говореха разбираеми версии на един основен език. Всъщност така предполагахме и на Земята — че първоначално езикът ни е бил общ, но в нашия случай промените са били значителни. Това не се беше случило на Вашу.

На Марс все още имаше морета, каза ми Шизала, но очевидно те не бяха толкова обширни както на Земята. Варнал, столица на народа карнала, беше една от многото държави с мъгляво определени граници, които съществуваха върху огромна площ по-голяма (но с подобно географско разположение) от целия континент Америка.

Пътуванията се осъществяваха основно по два начина. По-често това ставаше с дахара — ездитно и впрегатно животно с голяма сила и издръжливост. Някои от народите разполагаха с летателни апарати. Доколкото разбрах, те бяха разработени на ядрена технология, която никой от хората на Вашу не разбираше. Научих, че те не били подаръци от шеев, а някога са били техни. Бяха невероятно стари и когато се повредяха, не можеха да се заменяте нови. Използваха ги само за спешни случаи. Също така имаха кораби с атомни двигатели и различни кораби с платна.

С тях плуваха по малкото реки на Вашу, реки, които с всяка изминала година намаляваха. Имаха пистолети — Шизала ми показа нейния. Беше добре изработено оръжие, с дълго дуло и удобна дръжка. Не можех да видя какво изстрелваше и на какъв принцип действаше, но от накъсаните обяснения на Шизала заключих, че е някакъв вид лазерен пистолет. Какво невероятно количество енергия е събрано в камерите му, помислих си аз. Ние, учените, винаги сме оспорвали създаването на лазерен ръчен пистолет, тъй като за енергията, необходима за възпроизвеждане на лазерния лъч — силно фокусирана светлина, която може да среже и стомана — трябва много голям генератор. Тези пистолети не бяха подаръци от шеев, но вероятно са били намерени в техните изгубени или изцяло разрушени от далечните прадеди на Шизала градове. След като зарядът им се изчерпеше, те не можеха да се презаредят.

Техните асшазард — или междузвездни кораби — бяха пет на брой. Три от тях принадлежаха на карнала, а останалите — на два съседни приятелски народа — иридала и уалавала. Въпреки че имаше пилоти, които да ги управляват, никой на Вашу не знаеше как работят.

Друга придобивка, която само някои избрани народи бяха получили от тайнствените шеев, беше серум на дълголетието, който веднъж приет, нямаше нужда да се взема повече. На всеки беше разрешено да го използва и това им даваше живот до две хиляди години! Поради тази причина на Вашу се раждаха малко деца и населението оставаше относително малобройно. Не звучи зле, помислих си аз. Можех да слушам Шизала с часове, но накрая тя прекъсна с усмивка въпросите ми.

— Първо трябва да ядем. Вечерята ще бъде сервирана скоро. Ела.

Последвах Шизала и слязохме в голямата зала, където сега бяха наредени няколко големи маси. Около тях седяха мъже и жени на карнала — красиви и симпатични, и разговаряха весело.

Всички те се изправиха учтиво, но не сервилно, когато Шизала зае своето място на една от масите. Тя ми посочи стола вляво от нея и аз седнах. Храната изглеждаше странно, но ухаеше приятно. Срещу мен, от дясната страна на Шизала, седеше тъмнокос мъже идеално телосложение. На дясната си китка носеше обикновена златна лента и държеше ръката си на масата така, че лентата да се вижда. Явно се гордееше с нея и искаше да я забележа. Предположих, че беше някакъв вид украшение и повече не й обърнах внимание.

Шизала го представи като брадхинак — или принц Телем Фас Огдаи. Името не звучеше като карналско и скоро ми стана ясно, че принц Телем Фас Огдаи е от града на Мисхим Теп, приятелски народ, на около три хиляди километра на юг. Изглежда, че обичаше да говори, но аз, естествено, не разбирах какво казва. Само човек, носещ обръча, можеше да се свързва с мен.