Майкл Муркок - Градът на Звяра

След известно време решихме, че ще бъде най-добре да се върнем отново в двореца и аз с известно съжаление обърнах моя странен кон.

Телем Фас Огдаи, гостуващият принц на Мисхим Теп, ни чакаше на стълбите. С единия крак беше стъпил на по-горно стъпало, а ръката му почиваше върху дръжката на дълъг меч с широко острие. Носеше меки ботуши и тежка наметка от тъмен материал. Изглеждаше едновременно ядосан и нетърпелив. Два пъти премести ръката си от дръжката на меча върху златната лента, докато сляза от дахара, и се приближа.

Той не ме погледна, но хвърли сърдит поглед на Шизала и хукна нагоре по стълбите.

Шизала ме погледна извинително.

— Съжалявам, Майкъл Кейн, но най-добре е да поговоря с принца. Ще ме извиниш ли? В залата ще намериш храна.

Аз се поклоних.

— Разбира се. Надявам се да те видя по-късно.

Тя се усмихна бързо и малко нервно, след което се затича по стълбите след принца.

Сигурно е дипломатически проблем, предположих аз. Явно принцът беше някакъв емисар, дошъл по работа или на приятелско посещение. Най-вероятно силата на карнала беше намаляла след битката и похода, в който бяха загубили своя цар. Може би са били принудени да се облегнат на по-силни съюзници, докато възвърнат мощта си, и Мисхим Теп беше един от тях. Всички тези предположения бяха възможни и както се оказа по-късно, верни.

Влязох в голямата зала. Върху масата прислужниците бяха подредили нещо като студен бюфет. Месо, плодове, неизменното базу, сладкиши и други. Избрах си по малко от подносите и установих, че почти всичко ми се услади. Размених по няколко думи с мъжете и жените около масата. Очевидно, изпитваха голямо любопитство, но бяха прекалено любезни, за да ми задават конкретни въпроси, на които в момента не бях в настроение да отговарям.

Докато дъвчех едно особено вкусно парче месо, увито в нещо като зелев лист, дочух странен звук. Не бях сигурен откъде идваше, но се заслушах внимателно, за да не го пропусна, ако се повтори.

Придворните се бяха умълчали и също се ослушваха.

После звукът се повтори.

Сподавен вик.

Придворните се спогледаха с явно изумление, но не помръднаха.

Чух го за трети път и вече бях сигурен, че съм разпознал гласа.

Беше на Шизала!

В залата периодично се появяваха пазачи, но никой не им даде заповед да се притекат на помощ на Шизала.

Огледах придворните с отчаяние.

— Това не е ли гласът на вашата принцеса? Защо не й помогнете? Къде е тя?

Един от придворните, силно обезпокоен, ми посочи една врата в края на залата.

— Тя е там. Ние не можем да й помогнем, освен ако тя не ни повика. Въпросът е много деликатен и засяга принц Телем Фас Огдаи…

— Но той може би й причинява болка! Аз няма да го позволя. Смятах ви за решителни хора, я вие просто си стоите тук…

— Обясних ви, положението е деликатно. Ние дълбоко сме потресени… Но етикецията…

— По дяволите етикецията — казах на английски. — Сега не е моментът за любезности, Шизала може да е в опасност.

И с тези думи се насочих към вратата, която ми показа. Не беше заключена и аз рязко я отворих.

Шизала се бореше с Телем Фас Огдаи, който стискаше силно китките й. Той й говореше с нисък, настоятелен глас. Когато ме видя, тя ахна.

— Не, Майкъл Кейн, излез. Ще причиниш повече неприятности.

— Няма да си тръгна, докато този грубиянин те безпокои — отвърнах аз, поглеждайки го с презрение.

Той се намръщи, после злобно се ухили, оголвайки зъбите си. Все още държеше китките й.

— Пусни я! — предупредих го аз и пристъпих напред.

— Не, Майкъл Кейн — каза тя. — Телем Фас Огдаи не искаше да ме нарани. Ние спорехме, това е всичко. Ще свършим…

Но аз вече бях поставил тежко ръката си върху рамото на принца и не я поместих.

— Освободи я! — наредих му аз.

Той наистина я пусна, но в същото време сви юмруци, за да ми нанесе удар в главата. Значи така било! Гневът ми надделя над по-доброто у мен и аз му отвърнах. Първият удар в гърдите го завъртя, а последвалият удар в челюстта го накара да залитне. Той се опита да ме нападне и аз отново го ударих в зъбите. Той падна тежко и остана проснат на земята.

— О-о! — извика Шизала. — Майкъл Кейн, какво направи?

— Справих се с едно животно, което се опитваше да нарани една много хубава и мила млада дама — казах, разтривайки кокалчетата на ръцете си. — Съжалявам, че трябваше да се случи това, но той си го заслужаваше.

— Той избухва понякога, но не е лош. Сигурна съм, че постъпи така, както смяташе за най-добре, Майкъл Кейн, но с това ти само влоши още повече нещата.