Майкл Муркок - Господарят на паяците

С гръб към хората на Мисхим Теп повдигнах огледалото-щит за дръжката и свалих наметалото от него. После се пресегнах и махнах превръзката от очите на Хоргул.

Огледалото веднага привлече погледа й и отново тя стоеше с отпусната уста.

— Всички виждате! — извиках аз. — То действа.

Войниците започнаха да се приближават, за да се уверят, че казвам истината.

— Не гледайте директно в огледалото — предупредих ги аз, — защото вие ще изпитате същите въздействия. Готови ли сте да чуете дали Хоргул казва истината или лъже брадхи и иска да вкара всички ви в тази ненужна война срещу вашите вековни съюзници?

— Готови сме — извика брадхи зад мен, изненадващо силно и твърдо.

— Хоргул — казах аз бавно и ясно, — излъга ли брадхи?

Страхлив, апатичен глас продума:

— Да.

— Как го убеди?

— Със силата, със силата на моите очи и глава.

Отново всички ахнаха и се разшумяха. И отново брадхи се изкашля.

— И какви лъжи му каза?

— Че Майкъл Кейн и Шизала планират да убият и опозорят сина му.

— И кой всъщност беше виновен затова?

— Единствено аз!

Чу се рев и хората започнаха да пристъпват напред. Бях сигурен, че мнозина от тях — всъщност никой не желаеше да се бие срещу старите си съюзници — бяха готови да я разкъсат на парчета. Но брадхи ги спря.

Възрастният мъж проговори:

— Разбрах, че съм бил жертва на лошите сили на тази жена. Най-напред й повярвах, че синът ми е бил предател, а после тя дойде при мен с друга история. Предпочетох да повярвам на нея. Било е лъжа. Повярвах на първата й лъжа. Повярвах и на всички други лъжи. Майкъл Кейн е бил прав. Тя е чудовище! Тя едва не унищожи целия Юг!

Тогава Карнак и Дарнад препуснаха в лек галоп напред и Карнак и Болиг Фас Огдаи си подадоха ръце и приятелски заговориха. В очите и на двамата блестяха сълзи.

Отново завързаха Хоргул, запушиха й устата и я качиха на една кола, с която щяха да я закарат в Града на скъпоценните камъни, за да бъде съдена за извършените престъпления.

Болиг Фас Огдаи и няколко от неговите царедворци се върнаха с нас с въздушния кораб във Варнал при Шизала.

Нямам какво повече да ти кажа, освен че брадхи на Мисхим Теп беше почетен гост на сватбата ми с Шизала. Прекарахме щастлив меден месец като гости на брадхи на Мисхим Теп, а след това се върнахме във Варнал, където се заех да ръководя построяването на още въздушни кораби. За да си осигурим хелий, ние организирахме експедиция до Мендишар и пустинята зад него. Народът на Мендишар живееше щастливо под управлението на брадхи Хуул Хаджи.

И как само ме прие! Той бил убеден, че съм мъртъв.

Когато пристигнахме в града на якша намерихме фонтана засипан и последните вампири мъртви до него. Те нямаха разум, за да разберат и го почистят.

Беше третата ни експедиция до пустинята на Мендишар — този път с флотилия от въздушни кораби — когато реших да направя по-сложен опит с намерените машини в забравения град на якшите.

Ти си спомняш, че работата на моя предавател на материя беше свързана с една по-раншна работа върху лазерните лъчи. Проучих конструкцията на лазера на якшите и създадох метод за построяване на предавател на материя, който да ме върне на Земята почти в същия момент от време, в който напуснах.

Така стана възможно да ти разкажа историята си.

— Значи това е обяснението! — възкликнах аз и погледнах Майкъл Кейн. — Сега, когато пожелаеш, можеш да пътуваш между Земята от нашата ера и Марс от твоята.

— Да — отговори той и се усмихна. — И освен това усъвършенствах цялата апаратура. Не е необходимо да се разнася предавателят. Той може да се държи в твоята изба.

— В такъв случай ще трябва да си намеря друго място за бъчвите с вино — казах аз. — И какво възнамеряваш да правиш сега на Марс?

— Е, сега съм брадхинак, знаеш. — Той леко се усмихна — Принц на Карнала, марсиански принц. Имам отговорности. Карнала е все още слаба. Тъй като ще трябва време, да си изгради достатъчно силна войска концентрирам усилията си да й създам въздушна сила.

— Свърши ли с вълненията? Няма ли да има нови приключения?

Устните на Кейн трепнаха.

— О, не съм сигурен. Мисля, че ме очакват още много приключения… Обещавам ти, че ако има такива, отново ще те посетя и ще ти разкажа за тях.

— А пък аз ще ги публикувам — обещах. — Може хората да ги вземат за фантазии, но това си е техен проблем. Ние с теб знаем, че не са.

— Може би другите също ще разберат някой ден, че не са фантазии — каза Кейн.