Майкл Муркок - Господарят на паяците

По някакъв начин успяхме да вземем и момичето, и огледалото, и плячката на Токсо и да отидем до покрива, без да ни видят.

Стражът продължаваше да патрулира. Ударихме и него по главата. Нямаше време да го предупреждаваме. Оставихме го да лежи в безсъзнание на покрива, а ние спуснахме вързопите си с въжето.

После слязохме и ние и тръгнахме по улицата спирайки се често да почиваме.

Молех се, след като успяхме дотук, да не ни хванат. Всичко зависеше от това, кога ще стигнем до въздушния кораб. Казах на Токсо за него и той много се заинтересува.

— Ще ни трябват дахари, за да стигнем до въздушния кораб — каза той, когато пристигнахме в „Синият кинжал“, където, за моя радост, всички спяха. Отнесохме плячката в стаята и Токсо излезе. Върна се след половин час. Очите му грееха от задоволство. Отнякъде беше откраднал количка — бърза, както изглеждаше, с впрегнати две дахари.

Токсо натовари Хоргул и мен заедно с плячката отзад, покри ни с едно одеяло, нахлупи качулка на лицето си и подкара дахарите.

Спомням си само, че подскачах от невероятната бързина. Спомних си и гневния вик на един от стражите на градската порта каза ми по-късно Токсо, след като вече препускахме извън града.

Беше сутрин, когато си подадох главата изпод одеялото. Въпреки голямото друсане бях заспал. Токсо ме сбута с лакът.

— Сега ти трябва да ме водиш — каза той.

С желание поведох колата към мястото, където бях скрил въздушния кораб. Разтворихме храстите. Беше там непипнат. Натоварихме всичко в кабината. Токсо ми каза, че би желал да слезе на границата на Кримзън Плейн, близо до град Нарлет. Познавах добре това място — град на крадци и разбойници, който Токсо очевидно считаше за свой дом. Съгласих се, тъй като ми беше по пътя. Надявах се да достигна до двете войски, преди да са започнали да се бият.

Не след много излетяхме. Спрях само веднъж, за да сваля Токсо и неговото богатство. Благодарих на маскирания крадец и отново се издигнах във въздуха.

Няколкото стеналия на Хоргул не доведоха до нищо, освен да ме уверят, че все още е жива, което единствено ме интересуваше на този етап.

Ще пристигна ли навреме?

Ето ги най-после и тях! Не можех повече да отлагам.

Двете войски — по-голямата на Мисхим Теп, по-малката на Карнала, разположени на лагер една срещу друга на Кримзън Плейн. Беше странно място за битка, но несъмнено войската на Мисхим Теп не беше очаквала изобщо да срещне войската на Карнала, а тя беше вървяла, докато не е видяла пред себе си противника.

Бойните им редици бяха готови за атака.

Виждах Карнак, яхнал голяма дахара, до него Дарнад начело на хората си.

Там беше и брадхи на Мисхим Теп начело на многобройната си войска, със сурово лице, с по-малко изцъклени очи, от което разбирах, че очевидно хипнотичното въздействие на Хоргул не трае безкрайно.

Когато корабът ми започна да се спуска всички вдигнаха глави. Веднага ме познаха. От редиците на Мисхим Теп полетяха няколко копия към кораба, но брадхи вдигна ръка да спре хората си. Изглеждаше любопитен.

Извадих от долапчето примитивния мегафон и извиках към брадхи.

— Брадхи, нося доказателство, че Хоргул излъга, че ти ще започнеш безсмислена война само поради лъжите на една жестока жена!

Той се хвана за челото. После се намръщи и поклати глава, сякаш да се отърси напълно от хипнозата.

— Ще ми позволиш ли да сляза и да ти го покажа? — попитах аз.

Той замълча, после мълчаливо кимна.

Спуснах се, докато кабината опря във върховете на червената папрат. После безцеремонно хвърлих вързопа, в който беше Хоргул, взех завитото огледало и скочих. Бързо закотвих кораба и помъкнах едновременно момичето със завързани ръце и крака, с превръзка на очите и запушена уста заедно с огледалото към редиците на войската на Мисхим Теп.

Най-напред свалих наметалото от Хоргул. Бях възнаграден с възклицания на учудване и шепот. Брадхи се изкашля, сякаш се канеше да каже нещо, после размисли. Със стиснати устни той отново ми кимна.

Извадих кърпата от устата на девойката и я накарах да се изправи.

— Ще приемеш ли истината от устата на Хоргул, брадхи? — попитах аз.

Той отново се изкашля.

— Да — рече той. Очите му вече видимо блестяха.

Посочих към увитото огледало.

— Това там е легендарното Огледало на истината, създадено от шеев преди хилядолетия. Всички сте чували за неговите магически свойства. Сега ще ви демонстрирам едно от тях!