Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Защото доктор Хоб е великолепен хирург със световна известност и е лицензиран за работа в няколко чужди държави. Той има възможност да включва пациентите си в списъка на Международната банка за обмен на органи.

Светлозелените очи се разширяват така, сякаш е чула нещо, което не й е било известно, непозната до момента величина, която тепърва ще трябва да се въвежда в уравнението.

— Международна банка за обмен на органи — повтаря младата жена и клати замислено глава, сякаш смила чутото. След това обаче светлите очи се присвиват.

— Няма такъв списък, господин Пери.

— Разбира се, че има. Бях включен в него. И сестра ти беше в него. След катастрофата са установили съвпадение помежду ни и са се обадили на доктор Хоб.

Тя се надига от мястото си, но понеже пистолетът продължава да сочи неотклонно към него, Раян няма възможност да се добере до заветната масичка.

— За каква катастрофа говориш? — пита тя.

— За автомобилната. При която тя получава фатална черепно–мозъчна травма.

С безизразен глас, като на изпаднала в транс, Вайълет промълвява:

— Значи Лили получава тежка черепно–мозъчна травма при автомобилна катастрофа.

Светлите очи са твърди като кремъци, пълни със студенина и леден блясък. Тя бавно заобикаля масичката, миниатюрна, но без да губи и стотна от излъчването на безмилостен хищник.

— Виж какво… — казва Раян, — стават такива неща. Просто се случват и това не е по ничия вина.

— Случват се, значи — повтаря като ехо жената. — И никой няма вина.

— Може би, ако…

— Може би, ако какво? — пита тя и застива край камината.

— Дори ти да си карала, не бива да се виниш.

— Мислиш, че съм карала аз.

Каквото и да каже, може да бъде грешка, но пък мълчанието със сигурност ще я накара да го гръмне.

— Не знам. Помислих, че това би могло… да обясни в известна степен остротата на чувствата ти. Да обясни защо сме сега… в това положение тук.

Ако е вярно, че в погледите може да се чете, нейният ясно показва, че е вече мъртвец. Той е остър като ръбовете на натрошен порцелан, парченца от безумен гняв щръкват в този поглед.

— Аз не съм карала, господин Пери, поради простата причина че не е имало никаква автомобилна катастрофа. Не е имало катастрофа, нито черепно–мозъчна травма, нито пък съществува какъвто и да било международен списък. Напълно жизнена и в идеално здраве, Лили бе избрана за донор, а след това умъртвена, за да получиш ти нейното сърце.

Люлеенето на ударената глава кара пулсиращата болка да удвои своята пагубна мощ, да забучи като най-дебелата струна на контрабас и да се изостри над вибрациите на най-тънката. Но той продължава да разтърсва яростно глава, мята я наляво и дясно в желание да отхвърли току-що изреченото.

— Защо летя чак до Шанхай, господин Пери? Защо би целия този път?

— Защото там стана катастрофата. Тя бе на командно дишане, с мъртъв мозък, поддържаха жизнените й функции, докато пристигнем с доктор Хоб и екипа му.

— Знаеш ли какво е Фалун Гонг, господин Пери?

Той поклаща глава. Няма представа. Тя се опитва да изкара, че трябва да знае, но той няма ни най-малка представа.

— Фалун Гонг е спиритична дейност, която се осъществява посредством определени упражнения и медитация.

— Никога не съм чувал за това. Защо трябва да съм?

— Възниква през 1992 година, а седем години след това е забранена, след като десетки хиляди последователи се включват в мълчалив протест по повод арестуването и побоите над множество хора в град Тиян–шън.

Клатенето на главата не само изостря болките в нея, но запраща мислите му в дяволски безпорядък, също както земетресение разбърква върху пода на голям магазин старателно подредените до този момент кутии и пакети. Но той не престава да я клати, сякаш нито иска болката да престане, нито пък мислите му да се устремят отново в логично русло.

— Духовността не се радва на всеобщо одобрение. Половината затворници в трудовите лагери на моята страна са последователи на Фалун Гонг. Те са подлагани на постоянни мъчения, морят ги с глад и непосилен труд.

Ако се съди по гласа й, Вайълет е заобиколила креслото и сега стои зад гърба му. Той вдига глава и, макар че зрението му идва и си отива в синхрон с пулсиращата болка, все пак вижда достатъчно, за да знае, че тя не е в онази част на стаята, която се намира точно пред него.

— Гледай напред — заповядва тя. — Не се извръщай.

Раян не вярва, че ще го застреля в тила. Най-напред ще го измъчва, а когато моментът настъпи, несъмнено ще иска той да вижда дулото, преди да му изпрати през него смъртта.