Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Не вика, защото няма достатъчно въздух, но жената въпреки това предупреждава:

— Да не си гъкнал, защото ако го направиш, ще те накарам да млъкнеш на секундата, а след това нещата ще добият много по-неприятен вид, отколкото е предварително замисленият.

Излизащите от него звуци са ту задавени и приглушени, ту изтънели и жалки, но в никакъв случай не са в състояние да проникнат през стените на къщата.

Вместо да се свлече на пода, той отпуска тяло в огромното кресло, стиснал в дясната си ръка меката обувка с ранения крак, защото усеща, че този слаб допир облекчава болката.

— След като загубих моята Лили, заживях с едничката мисъл да те открия.

Вайълет прави поредна обиколка на помещението със същата необикновена, бавна и внушаваща страх походка на тигрица, подобно на някаква черна птица, влетяла през отворена врата, крилат вестител на смъртоносни намерения, решила да намери тук окончателен покой.

— Трябваха ми десет месеца, за да напусна Китай. Трима от нас избягахме по време на операция. След това още два месеца, докато пристигна в тази страна и съставя план.

Мрачна вълна се надига и прехвърля хребета на всяка негова защита, за да залее яркото сияние на болката, понесла изпод страха от смъртта един друг страх, който не е познал никога и за чието съществуване дори не подозира.

— Хоб знаеше всичко — казва жената, докато мислите му се лутат в безпорядък.

Раян не измисля нищо друго да каже, освен:

— Не го е споделял с мене.

— Разбира се, че не ти е казал: „Дай да вървим в Шанхай, където заради тебе ще разпорят едно съвсем здраво момиче“.

— Но като не ми е казал, аз откъде мога да разбера? — защитава се той.

— От неговите намеци.

Тук няма какво да възрази.

Но тя не спира дотук:

— И от собствената си интуиция.

Мрачната вълна, прехвърлила стените на отколешната му защита, се оказва вълната на истината.

— От скрития смисъл на термина „международен донорски списък“, от скрития смисъл в прекалено краткия, едномесечен срок за намиране на подходящ донор, от скрития в астрономическата цена смисъл, от скрития в спешния полет до Шанхай смисъл, от смисъла, скрит в стотиците смигвания и кимвания, които няма как да не си забелязал.

Думата се отронва от устните съвсем несъзнателно:

— Подтекст.

Всяко действие има своите последствия. Тъй като винаги е бил наясно с този закон, стремил се е да живее в съгласие с правилата в бизнеса и личния живот.

Новият унищожителен страх, който не бе изпитал през всичките трийсет и пет години на своя живот, е предизвикан от съзнанието за това, че някои действия могат да имат последици отвъд пределите на земното съществуване.

Гневът й е отстъпил място на спокойната решимост да въздаде справедливост и ето че жената пристъпва с внушително и неумолимо достойнство.

— Аз съм обучена да живея и работя в Америка. Един ден щях да пристигна в тази страна и да създам нелегално ядро.

Нотка на дълбоко примирение звънва в този глас. Зелените очи са устремили поглед като в някакъв сън.

— Тайната ми мечта бе да доведа тук Лили, да приемем нова самоличност и да се превърнем в истински американки. Сега тук няма живот за мене. Нито в Китай. Нищо не ми остана.

Тя го гледа над цевта на оръжието.

През пробитата от куршума дупка в обувката се стича гъста кръв, счупената му лява китка е свита като птичи крак, глава го боли, сякаш е силно пристегната в бодлива тел, но никоя от тези болки не е в състояние да изцеди от очите му една сълза. Те са пресъхнали от съзнанието за доброволната слепота, с която се остави в ръцете на доктор Хоб, в която на практика премина целият му живот.

Говори не толкова на Вайълет, колкото на себе си:

— Оная нощ Саманта ми каза много да внимавам. Каза, че какъвто си ме познава, трябва страшно много да внимавам.

— Писателката ли? — пита Вайълет.

— Каза, че трябва просто да оставя нещата да се случат, да не се опитвам да ги управлявам, а просто да ги приема такива, каквито са.

Болката отново се оттегля напълно, също както преди малко, когато страхът успява да, потисне всяко друго чувство и усещане.

— Господи, тя е знаела на какво съм способен. Тя е знаела, а аз не. И докато аз не съм знаел, а тя е знаела… не е престанала да ме обича.

Този път страхът, също като болката, се оттича от неговото съзнание и там се загнездва едно–единствено чувство, което подчинява всички останали, завладява разсъдъка и тялото, чувство, което е ново за него, но което разпознава начаса: срам.