Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

До този момент Раян Пери не е съзнавал, че нещо у него е сбъркано.

Сред корените на насилието се числи алчността. И той казва:

— Моята заслепена алчност уби твоята сестра.

— Защо алчност? Та ти имаш всичките пари на света.

— Алчността за живот.

Той бе жадувал това нейно сърце, което и да било здраво сърце, и бе лъгал сам себе си, крил се бе от самия себе си.

Вайълет го наблюдава над цевта на пистолета.

Сега, когато е вече прекалено късно, той осъзнава, че преди шестнайсет месеца, в самото начало на неговата житейска криза, е бил осенен от извънмерна милост, от възможността да получи прозрението, което Саманта иска от него, за да се омъжи: ясното съзнание за това, че светът и животът имат подтекст, скрит смисъл и този смисъл има своите последици. Изми Клем, жертва на съпружеска алчност, както и на извратената любов към смъртта у Спенсър Баргест, изминава много по-дълго разстояние, отколкото от Денвър до Калифорния, за да го отклони от поетия път и да го насочи към друг. В неспокойния сън тя му разкрива три лица на пъкъла, но в тях той вижда единствено енигми.

— Остават ми девет патрона — обажда се гласът на жената с лилиите. — Осем за отмъщение и един за финала.

Независимо от функциите, които изпълнява Изми в смъртта, тя му разкрива истината. А той преобръща тази истина наопаки, усуква я и връзва на възли, докато я превръща в мрежа на собствената си заблуда. Отнася се с подозрение към яркото сияние на чудото. Вижда мрачни съзаклятия там, където би следвало да съзре милост свише. За нуждите на своите логически построения бе търсил зловещи отровители, халюциногени в храната, неверни служители, цял един свят, който по необясними причини се е обърнал против него. А заговорникът през цялото време е бил един-единствен: той сам е съзаклятничил против себе си, за да не погледне в очите един свят, съставен от безброй пластове истина, един принадлежащ на вечността свят.

Вдига поглед към Вайълет и промълвява:

— В самата основа на всяко насилие винаги застава ненавистта към истината.

Живата сестра на мъртвата Лили го прострелва високо в лявата половина на тялото, точно под плешката.

Той е все още в помещението, но и не съвсем. Освободен е донякъде от болката, а тялото му е така отслабено, че повече не е в състояние да му предаде симптомите на страданието. Само че сега не си прави илюзии за това, че някой го трови умишлено.

— Изми даде един… последен шанс. Камбаните.

Поглежда Вайълет в очите с ясното съзнание, че тя има право да види как животът си отива от него.

— Какви камбани? — пита тя.

— Месеци преди трансплантацията. Изми каза, ако чуя камбани… да отида при нея. Не го сторих.

— Изми? Коя е тя?

Лишен както от физически сили, така и от необходимата за обяснение ясна мисъл, той просто отвръща:

— Моята пазителка.

— Аз ударих камбаните — заявява Вайълет.

Той не разбира.

— Навремето оставили някои черкви непокътнати. Колкото да вършат в тях дела, сквернящи истинското им предназначение.

— Железни камбани.

— В деня на смъртта й аз изпратих на Лили съобщение. Казах, че… ще бъда духом с нея. Че ще ударя камбаните като свидетелство за това.

Раян си спомня зловещия камбанен бой: бам–бам–бам–бам… Спомня си смразяващото усещане за сторена жестока грешка, която този камбанен звън осъжда.

— Съобщих й, че ще бия камбаните като обещание за справедливост — продължава Вайълет. — Да знае, когато ги чуе, че ще живее винаги в моето сърце.

Макар да се страхува от смъртта, Раян няма усещането, че му се живее особено много. Затова я успокоява:

— Няма нищо — това е справедливо.

Докато говори, тя е свела цевта на пистолета надолу. Сега я вдига отново.

Той казва:

— Изпълни обета на камбаните.

Тя го прострелва високо вдясно, точно под плешката.

Блъснат от мощта на изстрела, продупчен, усетил вонята на кръв като приказно ухание на жертвоприношение, той вижда как сенките от стаята се скупчват върху него.

Преди малко повече от час, на летището, преди Кети Сиена да се качи в колата за Лос Анджелис, тя прегръща Раян с нечовешка сила и прошепва в ухото му пет слова, които никой не му е казвал преди. И ето че сега той ги мълви на другиго, шепне ги със смирение и искреност, безкрайно благодарен, че ги намира у себе си:

— Ще се моля за тебе.

Понеже е стъпил с единия крак извън времето, Раян не е в състояние да брои точно секундите и му се струва, че Вайълет го наблюдава по цяла минута между отделните изстрели. Той иска да събере сили, за да я окуражи, но тя се извръща от него и стреля по един от плакатите.