Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Отвъд парка широки павирани алеи водят към конюшни и ездитни трасета, към оградени пасища, към метоха и обслужващите сгради, в една, от които се помещават ветеринарна лечебница и център за поддържане на кучешката хигиена.

Отец Тим придружава Сам до кучешката къпалня и като отваря вратата, казва:

— Няма да ви досаждам при тази дългоочаквана среща. Лесно ще разпознаете Бини. Както казват децата, ако и другото му ухо бе клепнало, нямаше да се различава от кучетата.

В просторното помещение има кучешки вани, работни маси и сушилни за животните. Един златист ретривър е настанен в такава сушилня и гледа с опечалени очи на затворник. Раян и едно петнайсетинагодишно момче със синдрома на Даун втриват антисептичен гел в ушите на черен лабрадор, който е минал вече през неприятната за ретривъра процедура.

Без да е забелязал все още Саманта, Раян казва на момчето:

— Виж къде му е останала каишката, Руди, и го върни при сестра Жозефин.

Руди обещава да го направи, вижда Саманта и се усмихва.

Той е обул гумени ботуши, а над кафеникавите панталони и бродираната риза носи престилка, също така от гума. Сам не го е виждала никога облечен с такова пренебрежение към стила — нито пък е изглеждал някога по-елегантен.

Тя няма точна представа как ще протекат нещата и затова е дълбоко трогната и щастлива, когато лицето му светва от радост щом я вижда.

— Ето те най-после и теб — възкликва Раян. — Господи, ето те и теб.

Начинът, по който я гледа, кара очите й да се пълнят със сълзи. Забелязал това, Раян я запознава с Руди, а сетне с Хам лабрадорът, който трябва да бъде върнат при сестра Жозефин.

— Нашият Руди — обяснява Раян — ще стане прочут селекционер на кучета. — Момчето навежда срамежливо глава. — Вече е доста добър, макар да не харесва особено манипулацията по изстискване на аналната жлеза.

— Пфу — обажда се момчето.

Когато Руди излиза заедно с Хам, Раян казва:

— Изчакай да сваля тия доспехи и да се измия. Ще обядваме. Лично съм сготвил. — Поклаща глава. — Щом си дошла, изкарай Тинкър от сушилнята — тя е готова. Моя е. Ще дойде с нас за обяд.

Кучката е благодарна за амнистията и още по-доволна от чесането зад ушите и под муцуната.

Раян съблича престилката, окачва я в един шкаф, нахлузва чифт кецове, след което измива ръцете си над един от дълбоките кучешки умивалници.

— Тая Тинкър е чудесна — отбелязва Сам.

— Направо е върхът. Не разбирам само защо се е лепнала за мене, вместо за някое дете, което по цял ден ще й подхвърля топка.

— Сигурна съм, че те обожава.

— Е, да, разбира се, нали съм чичкото с бисквитите.

Раян я хваща за ръка така непринудено, сякаш не са се разделяли никога, а Тинкър ги води навън, покрай сградата и по външна стълба към веранда на втория етаж.

Жилището му е по-скромно от стария й апартамент на Балбоа: неголяма кухня дневна и повече от маломерна спалня.

Обядът включва студено пилешко, сирене, картофена салата — „Правя страхотна картофена салата“, — пресни домати и краставици. Двамата със Сам подреждат маса на верандата.

За разлика от някогашната, на Балбоа, тази не е прегърната от кичесто дърво, но пък си има покрив. Гледката включва терен за бейзбол и пасища в далечината.

— Как върви книгата? — пита той.

— Продава се страхотно.

— Браво на тебе. Нали ти казах навремето. Нали? Ти си дебютантката — чудо.

Говорят си за нейното писане, за романа, върху който работи сега, както и за ранчото — тази тема му е любима и е способен дни наред да разказва интересни истории свързани с него.

Тя е дошла, за да се увери, че е здрав и щастлив — и двете неща са особено важни за нея. Когато някой се реши на такава крайна стъпка, каквато е да дари цялото си състояние, човек би допуснал възможността това да е свързано с някоя неправдоподобната романтична представа, според която проблемите му ще изчезнат едновременно с тегобите на неговото богатство, но в крайна сметка може да стигне до извода, че на този свят се живее по-трудно при отсъствието на бездънна банкова сметка. Ала той изглежда много по-щастлив, отколкото се е надявала, и тя не допуска, че разиграва театър заради нея, понеже той все още е като отворена книга за Сам.

— Тук дните, седмиците, годините, Сам, са така запълнени. Вечно има кучета за къпане, конюшни за боядисване, ливади за косене и деца, които са убедени, че единствен аз мога да им реша проблемите, защото едното ми ухо е клепнало като на куче. Обичам тези деца, Сам. Господи, та те са прекрасни, борят се срещу такива жестоки ограничения, но никога не се оплакват.