Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Лили бе Фалун Гонг. Бедно, мило момиче с развинтена фантазия. Моя близначка, но като характери нямахме нищо общо. Моят разум е мрачен, а също и сърцето ми.

Отгатнала сякаш мислите му, Вайълет притиска дулото на оръжието в тила му, което го принуждава да престане да тръска главата си.

— О, Господи, това не е възможно. Сигурен съм, че грешиш.

Кръглото дуло сякаш му пробива трето око върху тила, защото когато затваря двете, с които се е родил, вижда куршума в дъното на цевта.

— Лили бе шивачка и получаваше, колкото да не умре от глад. В търсенията на нещо, което да хвърли малко светлина в безрадостния й живот, тя се обърна към Фалун Гонг.

По лицето, ръцете, креслото собствената му кръв издава лека миризма, която навярно единствено той е в състояние да долови. Започва да му се повдига.

Жената продължава:

— Лили бе арестувана преди две години. През първата неуморно се мъчех да я освободя. Много предпазливо и в пълна тайна.

Тъмата го кара да се усеща като върху разлюляна корабна палуба и Раян отваря очи, насочва поглед към креслото, заемано от нея допреди малко, полага усилия да задържи стаята в покой, за да прогони гаденето.

— Принудителен труд, побои, мъчения, изнасилване — не всички последователи на Фалун Гонг са подлагани на подобно отношение. Някои ги поддържат в добро здраве с оглед на предстоящата жътва.

Ридание разтърсва Раян. Той опитва с все сили да се овладее с ясното съзнание за това, че сълзите му не събуждат съчувствие, а само убийствено презрение. Единствената надежда е скрита в присъствието на духа, в самоконтрол и призив към здравия разум.

— Никога не съм чувал за Фалун Гонг — държи на своето той, — никога.

— В Шанхай има една болница, чието съществуване се оправдава само по две причини. На първо място, там се провеждат определени… експерименти. А на второ… в нея трансплантират органи на изпаднали в безнадеждно състояние, но иначе предани партийни функционери, както и на богати чужденци, които имат възможност да заплатят изключително високите цени.

За голяма изненада на Раян, жената се появява отново откъм лявата му страна. Натискала е дулото на пистолета с такава сила, че той продължава да го усеща и след като е вече отстранено.

— Три дни преди трансплантацията аз знаех за преместването на Лили от трудовия лагер в болницата.

Държи пистолета с две ръце, на метър и половина от него, насочен право в гърлото му, но цевта ще подскочи при изстрела, а куршумът ще направи зъбите му на сол, преди да излети през тилната кост.

— Бъбреците на моята сладка Лили бяха нужни за двама другари, черният дроб — за трети, а сърцето бе купено от някакъв цар на Интернет, един от най-желаните ергени на света.

Раян знае вече няколко нови неща: страхът е в състояние до такава степен да овладее чувствата, че да не позволи проявата на никакво друго; разумът — до състояние да не допусне в него никаква мисъл, различна от тази за предстоящата близка смърт; духа — така, че да загуби всяка надежда, както и да направи тялото нечувствително към болка. Този страх изпълва всяка негова фибра с безграничен, всепоглъщащ ужас.

— Не знаех — простенва той, но думите излизат някак от само себе си, без мисъл, също като стих от литания, който е повтарян толкова много пъти по други поводи, че сега единствен може да се чуе в пространството, при положение че разумът не ражда нищо по-различно.

— Знаел си — настоява жената.

— Кълна се, не знаех. — Пак литании. — Кълна се, не знаех. Кълна се, не знаех. Не бих могъл да го сторя, ако имах някаква представа.

— Доктор Хоб мъкне пациенти от цял свят. През годините сто и шейсет от тях са били снабдявани с подходящ донор в рамките на месец и дори по-малко. Той е напълно наясно с нещата.

— Може и да е, не отговарям за него и не го защитавам. Но аз самият не знаех.

— Казват, че там, където погребват останките им, расте червен бамбук. Стотици бамбукови стволове в червено.

— Нищо не знаех.

Тя накланя дулото и през заглушителя излиза едва чут и необичайно приемлив за слуха звук, когато прострелва лявото му стъпало.

Ужасът не е в състояние да осигури упойка срещу болката от огнестрелна рана — във всеки случай не и пълна. Не може да спира кръвотечение. Все пак раната се оказва не толкова съсипваща, колкото си е представял Раян. Тя не предизвиква свиреп пристъп на пулсираща болка, нито безгранично страдание, а по-скоро прояснява замъгления разсъдък и в същия миг го избива пот от глава до пети, макар стомахът и вътрешностите да са пронизани от ледено острие, което кара зъбите му да затракат неудържимо.