Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Къде беше? — пита жената.

— В Денвър.

Тя поддържа дистанция — не застава близо до него, както бе сторила с Джими.

— Бягаше ли?

— Обмислях и такава възможност — признава Раян.

— Не вярвах, че ще дойдеш тук.

— Ако не бях дошъл, щеше да го убиеш.

— Щях.

— Допускам, че все още си склонна.

— Склонна съм — отвръща младата жена, — а теб ще убия с положителност.

— Може да не съм сам.

— Пристигна с лимузина, която е паркирана през една пресечка. В нея е само шофьорът. Седи си там, слуша отвратителна музика и разглежда мръсно списание.

Макар че още се страхува, Раян е обзет от някакво необяснимо спокойствие. Не иска да преживее нито ден повече, който да прилича на някой от последните шестнайсет месеца. Отърва се от сигурна смърт, но загуби Саманта, изгуби смисъла на съществуването си, раздели се със способността да изпитва обикновена радост от живота. Поддържаното през целия му живот убеждение, че бъдещето заслужава несгодите на днешния ден, е силно разклатено. Достигнал е до преломен момент. Или трябва да се насочи към по-добро бъдеще, или да се откаже от играта.

— Ако ще ме убиваш — казва той, — ще ми окажеш ли тази милост да обясниш защо?

Бамбуковите щори са спуснати до первазите и през тях едва забележимо прозира облачният ден, но нито в дневната, нито в свързаната с нея посредством висока арка трапезария влиза достатъчно светлина. Тя се осигурява от две настолни лампи, пуснати на малка мощност, от променливите приглушени цветове на декоративно осветително тяло, от три свещи поставени в разноцветни чашки върху лавицата на камината свещи, както и от две кандилца върху масата за кафе, в които плаващи фитили изгарят благовонни масла.

Сенки, а не светлини оформят интериора на помещението, заоблят всеки остър ръб, простират измамни драперии от кадифе по плоските повърхности и в съюз с трептящите пламъчета от свещите създават фалшивата представа, че таванът е на вълни.

Образът на жената преминава непрекъснато от бледи цветове в сенчеста маска, увенчават я ту слаби ореоли, ту трепкащи ивици тъма. Пестеливите движения биха изглеждали небрежни в очите на външен наблюдател, но определено не са такива за Раян, който долавя в тях овладяното безпокойство и смъртоносната мощ на дебнеща тигрица.

— Кой е тоя? — пита тя, посочила един плакат с дулото на пистолета.

— Кънтри Джо и Рибата — отвръща Раян.

— Никаква риба не виждам.

— Така се казва групата. Те промениха целия свят.

— Как точно са го променили?

— Нямам представа. Баща ми така разправя.

Върху лицето й отново пада светлина от лампите и сега то му напомня маска от японски театър.

— Какво вони така? — пита жената.

— Ароматни свещи и масла.

— Другото, освен тях.

— Сигурно долавяш миризма от трева.

— Марихуана?

— Да. Димът се просмуква във всичко. Затова пали тия миризливи свещи — да замаскира аромата на марихуана.

— Защо я пуши?

— Не знам. Винаги го е правил.

— Зависим ли е?

— Казват, че към това не се развива зависимост.

— Марихуаната не те ли превръща в дрипа?

— Нямам опит. Не знам. Казвам каквото съм чул от други.

— Той не прилича на парцал.

— Не, никога не е приличал.

Облечена в черни панталони, черна блуза и черно яке, тя се движи като сянка сред сенките. Оскъдните светлини разкриват присъствието й в стаята, само когато успеят да намерят китките на ръцете или лицето й. Какъвто и оттенък да има падащата върху тези части светлина, тя се отразява от тях златиста.

Раян знае, че трябва да издебне удобен момент, да се хвърли отгоре й и да отнеме оръжието. Тя доста често отклонява дулото в друга посока, видимо се разсейва от носталгичната колекция на Джими.

Раян се опасява, че е възможно тази разсеяност да е само привидна, умишлено инсценирана, за да му даде възможност сам да си изпроси куршума.

Посочва друг плакат и пита отново:

— А тия там?

— Друг състав. „Грейтфул Дед“. Те промениха света.

— Как?

— Нямам представа. Може би татко ще ти обясни.

— Знам къде живее майка ти, но още не съм я виждала.

— Тръгнала си да се разправяш не на шега — отбелязва Раян.

— И тя ли е като баща ти?

— Донякъде, но е по-различна. При нея става дума за алкохол и мъже. Особено мъже, които обичат алкохол.

— Мисля да ви убия и тримата.

Раян замълчава.

При следващия плакат пита отново:

— Тия?

— Джим Морисън и „Доорс“.

— Те промениха ли света?