Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Ако сега го накарат да приложи на практика казаното от нея, Раян не би могъл да се справи кой знае колко успешно. Но някъде в глъбините на неговото съзнание, в най-съкровен кът от сърцето се затаява представа за това, че у него е посято зрънце истина и то ще покълне, за да избуи след време и да му се разкрие.

Без да отрони дума повече, Раян се оттегля в креслото, в което е седял по-рано, и двамата остават така, разделени.

Прекосяват Аризона и навлизат в небето на Калифорния, а Раян си казва, че няма защо да се прибира у дома, където най-вероятно го чака сестрата на Лили. Може да отлети, където пожелае: за Рим, Токио, Париж. Би могъл да прекара остатъка от живота си в бягство при най-луксозни условия, без това да се отрази на огромното му богатство.

Но той се спуска със самолета над Южна Калифорния, където денят е мрачен, а морето бушува в далечината.

На летището, преди да се качи в лимузината, която е поръчал, за да я откара й до Лос Анджелис, Кети Сиена приближава до него и казва:

— Спомняте си какво ви казах относно корените на насилието? Спомняте ли си оня, който е винаги в основата на останалите и винаги изиграва определящата роля?

— Ненавистта към истината — отвръща Раян. — И склонността към безпорядъка, който настъпва като резултат от нея.

За негова изненада, Кети оставя малката си чанта на земята и го прегръща. Не както жена прегръща мъж, а с настървение, което говори за нещо много по-голямо от обикновени чувства. Прошепва нещо в ухото му и се насочва енергично към очакващата я кола.

В собствената си лимузина, поел вече от летището, Раян отново мисли за възможността да избяга. Може да отиде до Сан Франциско. Там ще наеме друга кола, която ще кара сам. Най-напред Портланд, а сетне Солт Лейк, Албакърки и Амарило. Ще прекарва по една–две нощи на всяко следващо място.

Мобилният звъни.

Поглежда дисплея — баща му.

Раян се обажда и старецът казва:

— Какви ги вършиш, момче?

— Защо?

— Доколко си я загазил? Искам да знам. До шия, или повече? И аз ли затъвам с тебе, мама му стара?

— Татко, успокой се. Какво е станало?

— Вайълет — това е станало. Става тук и сега, в този момент, и искам да дойдеш начаса.

За миг Раян не схваща казаното, но бързо се окопитва.

— Вайълет? — повтаря той.

— Какво общо имаш с тази психясала кучка, момче? Да не си се побъркал и ти самият? Веднага да я разкараш оттук. Моментално!

Лили и Вайълет, сестри в живота, сестри завинаги.

Преди близо девет години Раян е купил къщи за майка си и баща си, като поема пълната им издръжка. Поради принципното безразличие, което и двамата демонстрират по отношение на него самия, както и няколкото отделни случая, при които това отношение е подчертавано посредством изблици на жестокост и откровено безумие, той няма усещането, че им дължи каквото и да било. Но е доста известен — поне в деловите среди, — а медиите дават мило и драго да изядат жив някой като него, което неминуемо ще се случи, ако надушат, че родителите му живеят в недоимък. Освен това той изпитва известно удовлетворение от възможността да се отнася към тях по-добре, отколкото са се отнасяли те към него.

Джанис и Джими се развеждат, когато той е на деветнайсет години, затова купува на майка си къща с прекрасен изглед в Лагуна Бийч, а баща си настанява на половин пресечка от плажа в Корона дел Мар. Джанис умира за външен блясък и квадратни метри, но бащата предпочита уютно бунгало с „атмосфера и шик“.

Корона дел Мар, който е част от Нюпорт Бийч, не се слави с особен шик. Раян открива едно бунгало от двеста квадратни метра, с невероятен чар, като е напълно убеден, че Джими ще го насити с достатъчно атмосфера и шик.

Понеже не знае какво точно ще завари сега там, той кара шофьора на лимузината да паркира на известно разстояние от къщата и отива дотам пеша.

Стъпка след стъпка обмисля възможността да направи кръгом и да повика Уилсън Мот с неколцина въоръжени сътрудници.

Съединените щати са сред малкото места по света, където един много богат човек може да живее освободен от постоянния тормоз на личната охрана. За да води колкото е възможно по-близък до нормалния живот, Раян прибягва до охрана само в изключителни случаи.

В дадената ситуация благоразумието настоява за такава, но инстинктът му подсказва да продължи сам. Същият този инстинкт, и късно осъзнатата истина, че посредством собствените си действия е ограничил възможностите единствено до сегашното ненормално състояние, при което съдбата или ще го изправи пред собствената му кончина, или ще му предостави още един шанс. Единствено той може да спаси сам себе си.