Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

В лиърджета Раян се настанява първоначално далеч от Кети Сиена. Тъй като се събужда с натежала глава и му трябва време да прогони болката от нея, както и да нормализира стомаха си с помощта на неутрални храни, да се приведе в що–годе приемлив вид, закъсняват доста с излитането от Денвър. Засилването по пистата, рязкото издигане и острият завой над Скалистите планини са все добра предпоставка да подгонят закуската му по обратния на приемането й път. Поради тази причина Раян решава да се уедини.

Когато достигат височината на полета, той отива при Кети. Обзавеждането на средната част от самолета наподобява това в конферентна зала, така че Раян се настанява срещу младата жена. Тя дочита пасажа и вдига поглед от списанието си.

— Владеете се до съвършенство — отбелязва Раян.

— Какво имате предвид? Това, че ви забавих десет секунди, докато си довърша четенето ли?

— Не. Самоконтролът ви личи във всичко. Особено силно впечатление прави симулираната от вас пълна липса на любопитство.

— Господин Пери, всеки Божи ден животът ни сервира неща, които не сме в състояние да проумеем. Ако тръгна да изяснявам всяко едно от тях, всяко, по чиито следи ме запрати собственото ми любопитство, няма да остане време за онази част от живота, която разбирам.

Появява се стюардесата с въпрос дали искат нещо за ядене или пиене. Раян спазва максимата „клин клин избива“ и си поръчва водка с доматен сок, сол и черен пипер, докато Кети се задоволява с кафе без захар.

— Както и да е — продължава тя, след като стюардесата излиза, — важните неща така или иначе стават обясними с времето, стига човек да има търпение.

— А кои са важните за вас неща, Кети?

Тя държи списанието в ръка, пъхнала показалец в него, за да отбележи страницата, която чете, сякаш ще я продължи всеки миг. Сега го оставя.

— Не искам да ви обиждам, но никое от важните за мен неща не е от такова естество, че да го обсъждам с непознат по време на полет, просто за да убием времето.

— Ние непознати ли сме?

— Не напълно. — Това е най-многото, до което е съгласна да отстъпи.

Раян я наблюдава с неприкрит интерес: лъскава черна коса, високо чело, раздалечени очи, привлекателна лека извивка на носа, чувствени устни, горда брадичка, силна, но все пак женствена челюст и отново погледът на тези гранитно сиви очи, които те карат да се почувстваш като тънко разточена тестена кора върху гладка плоча. Макар привлекателна, тя е лишена от физическото съвършенство на Саманта, но нещо в излъчването й все пак го убеждава, че дълбоко в своята същност прилича на нея в достатъчно голяма степен, за да бъде нещо като близначка на Сам, а това го кара да се чувства уютно в нейната компания.

— Преди година ми правиха трансплантация на сърцето — съобщава Раян.

Тя чака.

— Сега се радвам за това, че съм жив. Благодарен съм… Но…

Той се поколебава и мълчанието му продължава така дълго, че стюардесата се появява с поръчаното, преди да е проговорил.

Хванал веднъж чашата с коктейла, вече не го иска. Оставя я в специално направено за целта място върху облегалката за лакътя.

Кети отпива от кафето, а Раян промълвява:

— Сърцето, което ми присадиха, бе взето от млада жена, загинала от тежка мозъчна травма в резултат от автомобилна катастрофа.

Кети знае, че Изми — или някой, който се представя за нея — го е посетила преди трансплантацията, знае също така, че е сънувал нещо — може би дори много пъти, — свързано с тази жена. Раян усеща, че в момента тя свързва чутото с неща, които знае от по-рано, и такива, които е разгадала с помощта на интуицията си, но продължава да не пита за каквото и да било.

— Казвала се Лили — съобщава Раян. — Сега излиза, че има сестра, еднояйчна близначка.

— Бяхте сигурен, че Изми също е такава.

— Мислех, че еднояйчните близначки са нещо като обединяващо звено в моя случай. Исках да проумея смисъла на това звено. Но, изглежда, темата за близначките остава встрани от същественото.

Начинът му на изразяване явно я озадачава, но тя не казва нищо.

— Но, както и да е — казва Раян. — Мисля, че сестрата на Лили е карала колата при онази катастрофа.

— Това може много лесно да се провери. Но защо му придавате толкова голямо значение?

— Мисля, че я гризе съвестта, че е преизпълнена с чувство за вина и не може да преодолее всичко това. Поради което се залавя за нещо, което психиатрите назовават „проекция“.

— Опитва се да прехвърли вината върху вас.