Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Тя свива рамене.

— От всяко друго, което не сте пожелали да вземете предвид.

Неизвестно защо казаното смущава Раян, а самото гробище го кара да се чувства по същия начин.

— Обзалагам се, че е погребана тук — казва той.

— Изми Клем ли?

— Да.

— Искате ли да я потърсим?

Раян поглежда накриво заснежените надгробни плочи и казва:

— Не, не точно сега.

По протежение на първата успоредна улица всички къщи се издигат само откъм едната страна, обърнати с лице към гробището.

Шестата по ред, викторианска постройка с претрупани корнизи и отлети в калъп прозоречни рамки, принадлежи на Измена. Верандата е гостоприемно осветена.

Дантелени пердета на разделените по средата прозорци, както и бронзово чукче на входа, оформено като увенчан херувим, хванал в две ръце диадема, подсказват какъв интериор следва да се очаква.

Стройна, красива жена на около шейсет и пет години отваря парадната врата. Тя е белокоса, със светлокафява кожа и огромни, ясни, кафяви очи. Строги черни обувки с квадратни токове, синя тафтена рокля, изрязана по шията, с тясна бяла якичка и бели маншети на тесните ръкави показват, че току-що се е върнала от вечерня.

— Добър вечер, госпожо. Аз съм Раян Пери, а това е моята сътрудничка, Кети Сиена. Имаме насрочена среща с Измена Мун.

— Това съм аз — отвръща жената. — Много ми е приятно да се запознаем. Влизайте, влизайте, облеклото ви е сякаш специално предназначено да ви осигури някоя пневмония в това време.

Измена и Изми не са еднояйчни близначки, нито са близначки въобще.

Дневната е обзаведена в подчертан викториански стил: тъмнокафяви завеси от кадифе, надиплени и с пискюли, тапети на цветя, дантелени пердета под завесите, чугунена камина, снабдена с тринога за чайник, както и с рамка от златисто-черен мрамор, шкаф със скъпи чаши, два щедро тапицирани дивана, цветни кашпи с папрат, поставени върху пиедестали скулптури, разположена край стената маса, застлана от тъмнокафява покривка с плетено на една кука мильо̀ отгоре, и навсякъде фантастични, внимателно подредени бюстове и птици от порцелан, фотографии в претенциозни рамки и всякакви други небивалици.

Измена Мун приготвя кафе, което сервира във викториански сребърен кафеник, придружено с изобилие от екзотични сладки, които сама определя като бисквити.

Докато Раян очаква посещението им да не трае повече от четвърт час, в рамките на който да изясни вълнуващия го въпрос, свързан с деня, в който доктор Гупта му направи биопсия, Измена разглежда случая като светско събитие, при което нейната любима тема — сестрата Изми — играе ролята на повод за запознанство и централен обединителен фактор. Тя е толкова приятна и мила жена, че Раян не би искал да я разочарова.

Освен това неговата теория за двойките близначки се е спукала като нанизан на черковен шпил балон с горещ въздух. Нужно му е разумно обяснение на факта, че отдавна починала жена може да е разговаряла с него в оня съдбоносен ден. За момент се обнадеждава, когато научава за съществуването на трета сестра — Измана, — която би могла да се окаже търсената близначка, но тя е най-възрастна от трите и също така отдавна е напуснала този свят.

— Разбирам, че сходството в малките имена ви е заблудило да мислите, че сме близначки, но всъщност те представляват различни форми на Ами — често срещано през владичеството на кралица Виктория име: Амиа, Амис, Есме и прочее.

Свързаното с викторианската епоха въодушевление в семейството води началото си от техния дядо, доктор Уилард Мун, който е първият чернокож зъболекар западно от Мисисипи, със съставена предимно от бяла клиентела. Изми проявява по-малко ентусиазъм на тази тема, отколкото Измена, но също като всички останали членове на това семейство чете много, като предпочитаните от нея автори са предимно от деветнайсети век и най-вече — от епохата на прочутата кралица.

Измена посочва обзаведена с две кресла и лампа прилежаща към дневната ниша, чиито стени са цели в лавици с книги, и казва:

— Най-щастлива се чувстваше в някое от онези кресла и с книга в ръка.

Докато Измена разказва, Раян отива да хвърли един поглед върху събраните заглавия, за да открие пълни издания на Дикенс и Уилки Колинс.

Започва да разглежда книгите и се натъква на неголям мраморен бюст върху подставка.

Измена обяснява:

— Това й бе любимецът. Разбира се, би трябвало да го закрепи над вратата към дневната, също както е в онова стихотворение, но аз не можех да живея постоянно с мисълта, че над главата ми виси подобен тежък предмет.