Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Денвър — промълвява Раян.

— Там е родена, там е порасла и там се омъжва за Реджи. Идва в Ню Порт, всъщност в Коста Меса, на четирийсет и седем години, защото Алвън работи тук — хич не искам да знам какво, — а тя започва работа в болницата.

— Ами сестрата… още ли е жива?

— Сестрата, Измена, тя не се е омъжвала за Алвън, не използва имейл — за Интернет да не говорим, — така че още не е падала от стълба, нито се е задушавала с копринен шал, жива и здрава си е и е същата душа — човек, каквато бе Изми.

Здравият разум май се завръща в нашия свят. Щом съществува сестра, може би ще се намери и обяснение, което се подчинява на логическите и земните закони, с които е свикнал Раян.

— Значи поддържате връзки с Измена.

— Измена Мун, това й е моминското име — Алвън е Клем. Двете с Измена си пишем от време на време, говорим по телефона понякога.

— Още ли живее в Денвър?

— Да, там е, обитава същата къща, която бе на Изми и Реджи — купи я от Изми, когато тя реши да се омъжи за уж християнина Алвън, не че ми е работа да поставям под съмнение, чиято и да било вяра, със или без стълба.

— Уанда Джун, какво ви каза Кийра Уипсет за мене?

— Не съм й чувала гласа. Просто излиза, че има позната, която е и моя позната, а тя пък знае, че с Изми бяхме приятелки. Каза, че много държите да ви се обади човек като мен.

— Както вече казах, Изми бе много внимателна към мен в един ужасен момент от живота ми. Исках да… се отплатя някак си за нейната доброта. Но не знаех, че е починала.

— Моето момче, много бих се радвала да чуя всичко за тази доброта, да науча какво е направила за теб, та да го запиша в споменника, който съм й посветила.

— Ще ви разкажа всичко някой ден, Уанда Джун, обещавам. Но точно сега се надявам да ме свържете със сестрата, с Измена.

— Измена толкова страда по покойната си сестра. С положителност ще се зарадва да чуе нещо хубаво за непрежалимата от такъв възпитан младеж като теб. Ще ти дам номера.

Джон Зейн кара мерцедеса по обратния път към летището, а Кети Сиена бди от мястото до него, докато Раян се е отпуснал отзад и бавно прехвърля трите снимки — на Тереса, Лили, Изми, — всяка от тях представлява половината от двойка близнаци, всяка от тях е оставила жива сестра.

Според Саманта добрият разказ се нуждае от сериозна основа. Тя се изгражда по различни начини. После идва ред на положителните и отрицателните черти на образите, на противоречието между намерение и действия, на авторовата житейска философия, поднесена иносказателно, на привички и маниери, на контрасти и противоречия, на привично и чудато, на гледни точки и свойства на изказа. Материята на живите образи, на ароматите, които лъхат от страниците, на отразените в съзнанието техни звуци, на метафорите и хумора. Тя е в състояние да назове десетки източници на литературна основа. Раян дори не може да ги запомни всичките.

На техния фон започват да се открояват водещи линии. Част от тях имат отношение към интригата — те могат да се сравнят с осовите линии на магистрала, с проточилите се по краищата й мантинели, които не позволяват на мисълта да губи време из разклонения и безсмислени интермедии по пътя към крайната цел. Други линии очертават основната тема, която дава на повествованието смисъл, отчасти както правилата за изграждане на един сонет му придават значение, отчасти както истината за човешката мъка в един блус оправдава неговото изпълнение.

Най-трудни за разбиране, най-интригуващи и в повечето случаи най-плашещи са онези, които произтичат от подтекста, не от повърхностната история, а от смисъла, който тя крие. Колкото по-малко мисли човек за всички тези линии, толкова по-близки ги усеща и по-добре ги разбира, тъй като те са характеристики на първичната истина, част от която съвременният начин на мислене отказва да възприеме на съзнателно равнище.

Докато разглежда снимките на трите мъртви жени и мисли за живите им сестри, Раян започва да подозира, че тази доминанта на близначки, макар да изглежда като ключ към интригата, произтича най-вече от подтекста, така че колкото по-упорито се хваща за нея, толкова повече се отдалечава от прозрението, към което се стреми.

Жълтият вятър разклаща като махала провесените над кръстовищата светофари, кърши мъртви клони от палмите, подгонва трънаци от незастроени места по оживени улици, блъска колите, съска пред прозорците и въобще прави всичко възможно да демонстрира безгранична мощ и да накара всеки езичник да хвърли върху крилете му кошници току-що набрани цветя като жертвоприношение, за да измоли собственото си спасение пред лицето на непредсказуеми опасности, скрити в сърцето на настъпващата буря.