Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Минава му през ума да позвъни на неговия номер за връзка по всяко време на денонощието и седмицата, с молба да издири в болницата координатите на втората кардиологична сестра, асистирала при извършената от доктор Гупта биопсия в този ден. Но докато съзерцава мъртвия портрет на близначката, той се сеща за кльощавата сестра, чиито телесни мазнини са по-малко, отколкото на щурец. Уипит. Не. Уипсет. Малко име — Кара или Карла.

Една от намерените под код 949 Уипсет има сходно малко име, което той разпознава веднага — Кийра.

Позвънява и жената вдига слушалката след третия сигнал.

Той се представя и моли за извинение, че я безпокои в неделя следобед. Сетне продължава:

— Силно се надявам, че можете да ми помогнете да се свържа с Изми Клем.

— Моля? С кого?

— Другата сестра, която асистираше по време на моята процедура.

— Друга сестра? — повтаря като папагал Кийра Уипсет.

— Изми Клем. Много ми трябва — искам да говоря с нея.

— Не познавам никого с подобно име.

— Но тя асистира при биопсията.

— Аз бях единствената сестра тогава, господин Пери.

— Чернокожа. С много приятна физиономия. Необикновени, тъмнозелени очи.

— Описанието ви не пасва на никоя сред моите познати.

— Възможно ли е да е асистирала… неофициално?

— Бих го запомнила. Само че такива неща не се правят.

— Но тя бе там — настоява Раян.

Неговата убеденост разколебава сестра Уипсет.

— А по какъв начин е асистирала тази жена? Какво е правила?

— Когато извадиха първата проба, тя ми каза да не задържам дъха си.

— Само толкоз?

— Не. Освен това… следеше ми пулса.

— Как например?

— Ами, стоеше до операционната маса и държеше китката ми, проверяваше пулса.

С нотка на объркване Кийра Уипсет казва:

— Но вие бяхте свързан с електрокардиограф по време на цялата процедура.

Мъчи се да се сети. Няма спомен.

Сестра Уипсет повтаря:

— Електрокардиограф с видеодисплей. През цялото време дейността на сърцето ви бе следена от апаратура, господин Пери.

Раян си спомня флуороскопа, върху чийто екран наблюдаваше мъчителния напредък на катетъра през вратната вена към сърцето.

Не може да си спомни за електрокардиограф. Не е сигурен в това, дали жената греши, или не, но няма причини да я подозира в лъжа. Само че самият той си спомня не ЕКГ, а Изми Клем.

— След процедурата се наложи да остана известно време на кушетката в подготвителното, докато отшуми действието на успокоителното. Тя дойде при мене на няколко пъти и бе много мила.

— Аз ви нагледах на няколко пъти, господин Пери. Вие бяхте задрямал.

Загледан в портрета от албума, той казва:

— Но аз си я спомням съвсем ясно. Виждам лицето й дори в този момент.

— Бихте ли казали името по букви, моля?

Той го прави, а тя повтаря, за да не стане грешка.

— Вижте какво — казва сестрата, — допускам възможността да е посетила за кратко лабораторията по време на вашата процедура — бях твърде заета, за да помня какво се случва наоколо — и да ви е направила впечатление.

— Определено ми направи — уверява той сестра Кийра Уипсет.

— Поради действието на медикамента е възможно спомените ви да не са напълно ясни и свързани. Може паметта ви да удължава нейния престой, както и степента на участие.

Той не възразява, макар да е уверен, че нещата изобщо не стоят така. Изобщо не стоят така.

— Дайте ми телефонния си номер. Ще се обадя на тоя–оня в болницата, да видим дали някой познава тази жена. Може пък да ви помогна.

— Ще ви бъда особено благодарен — отвръща Раян и съобщава номера на мобилния си телефон.

Чук–чук–чук — Джон Зейн и Кети Сиена търсят скрити кухини в стени и мебели.

Раян изважда снимката на мъртвата Изми Клем от албума и я оставя върху бюрото.

Вятърът отвън вече реже като бръснач, остъргва всяко късче гола земя, до което успее да се докопа. Отвъд прозорците жълти облаци от пясък карат дърветата да потръпват в отровножълтата следобедна светлина.

Раян измъква снимките на Тереса Рич и Лили Х от кафеникавия плик, който е донесъл със себе си. Подрежда ги в една линия с портрета на жената, която прилича на Изми Клем.

Обзема го тревожно чувство, което се различава от всяко друго до момента.

Тези събития го извеждат от вътрешните сфери във владенията на здравия разум, където е прекарал целия си живот, до неговите най-външни слоеве, където атмосферата е разредена, а светлината — оскъдна. Стъпил е върху разграничителната черта между онова, което е бил, и един нов вид битност, върху която не смее да разсъждава.