Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Минава му през ума да върне по местата им извадените от албума снимки, за да си тръгне моментално само с тази на Лили.

Проблемът обаче се състои в следното: той няма къде другаде да отиде, освен в собствения си дом, а там рано или късно ще го разпорят като шаран и ще отрежат сърцето му, само че този път без упойка.

След известно време въздухът добива възкисел вкус от пясъка, понесен върху крилете на вятъра, не спрял нито за миг да блъска и вие срещу прозорците.

Когато най-накрая мобифонът на Раян иззвънява, се обажда не Кийра Уипсет, а някаква жена на име Уанда Джун Сийдъл, която заявява, че звъни по поръка на сестра Уипсет.

— Каза ми, че се интересувате от Изми Клем.

— Да — отвръща Раян. — Тя бе… много мила към мен в един твърде тежък момент.

— Такава си е тя, няма спор. Бяхме неразделни в продължение на осем години и не вярвам някога да срещна по-добро същество.

— Госпожице Сийдъл, много бих желал да разговарям със сестра Клем.

— Наричайте ме Уанда Джун, синко. Аз също много бих желала да разговарям с нея, но трябва да ви кажа със съжаление, че тя почина.

Вперил поглед в снимката на сестрата върху бюрото, Раян забавя известно време своя най-важен въпрос. Вместо него задава друг:

— Какво се случи?

— Ако мога да бъда съвсем пряма, не й потръгна в брака. Първият й съпруг, Реджи, бил светец според собствените й думи. Най-вероятно е така, ако поне половината от онова, което разказваше за него, е истина. Само че този Реджи умира, когато тя е само на четирийсет. Седем години след това се омъжва повторно, този път за Алвън, и това е причината, поради която дойде тук и се запознахме. Тя обичаше Алвън, независимо от всичко онова, което той бе, но ние двамата с него така и не успяхме да намерим общ език. Изкараха криво–ляво осем години и половина, докато един ден тя падна назад от една твърде удобна домашна стълба и счупи основата на тила си в някаква удобна бетонова издатина.

Уанда Джун замлъква и Раян се обажда:

— Удобна издатина ли?

— Не искам да ме разбирате погрешно — никого не обвинявам, нито имам намерение да петня нечия репутация. Бог вижда, не съм полицайка, даже не им гледам тъпите предавания по телевизията, пък и по нейния случай имаше цял куп полицаи — би трябвало да знаят какво правят, когато го определят като нещастен. Навярно самотата и дълбоката скръб са принудили Алвън да се хване с друга жена само месец след като Изми си отиде от този свят. Самотата, дълбоката скръб, парите от къщата и застраховката за живот, бедният смазан и нещастен Алвън.

— Падането ли бе причина за смъртта, госпожице Уанда Джун?

— Не, не, моето момче. Правиха й куп операции, известно време имаше мозъчен оток, не знаеше коя е, но после дойде на себе си, възстанови силата на духа и вярата си в Бога, без да си спомня каквото и да било за удобната стълба и удобната издатина, започна да идва на себе си, отново ставаше познатата Изми. Настанена бе в специализирана болница за рехабилитация, където работеха върху една не особено сериозна пареза на лявата й ръка и която се бе почти оправила, когато един внезапен и много удобен инфаркт я застигна тъкмо по времето, когато бедничкият Алвън и някакви негови хора са били на посещение, останали сами с нея в болничната стая. Вратата била, естествено, затворена и това последно удобство дошло прекалено много за бедничката Изми, Бог да я благослови и даде мир на душата й.

— Много съжалявам за вашата загуба, Уанда Джун. От тона ви разбирам колко близки сте били. — И сега задава своя най-важен въпрос: — Кога почина тя?

— По Коледа станаха три години. А оня, Алвън — донесъл й бил подарък, красив шал, толкова красив, че й докарал инфаркт, което е твърде успокояващо — смъртта й е причинена от красота, — щото не би имало нищо удобно, ако инфарктът не се беше състоял и се бе наложило някому да я удуши, без да иска, с помощта на същия този красив шал.

Ако може да се вярва на Уанда Джун Сийдъл, Изми Клем умира двайсет и един месеца преди миокардната биопсия, по време на която Раян се запознава с нея.

Седи заслушан в дивия жълт вятър, а колелцата на разума му спират със зловещо скърцане, заклещени от несмилаемия факт, който току-що е хвърлен между тях.

Уанда Джун не се нуждае от подканване, за да продължи:

— Изми се запознава с Алвън в някаква коледна уебстраница от Интернет, което само по себе си е чудовищно противоречие — та нали Интернет е игрална площадка на Сатаната. Ако Изми не бе влязла в тази страница, никога не би срещнала Алвън, щеше да си е все още в Денвър, при сестра си, което означава, че нямаше никога да станем приятелки, но аз при всички случаи предпочитам да не я бях познавала, стига тя да не си бе отишла без време.