Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Точно така. Тъй като аз живея със сърцето на Лили, нейната сестра ме вини за тази нелепа смърт.

— Това опасно ли е?

— Да.

— Тогава случаят не е от компетенциите на една частна охранителна фирма — обърнете се към съответните органи.

— Не ми се ще да го правя.

Сега сивите очи наподобяват снежния облак, над който летят, и той не е в състояние да проникне зад техния гранитен блясък, както не може да види земята отдолу.

Възползвал се от това мълчание, Раян добавя:

— Сигурно се питате защо не ми се ще, но същото се питам и самият аз. — Хвърля поглед през илюминатора до себе си. След още известно време казва: — Мисля, че е заради съчувствието, което изпитвам към нея, към страданието й.

Машината се плъзга под свирепия лик на слънцето, а Раян добавя:

— Когато преживявах всичко това, не осъзнавах емоционалното напрежение, което… е свързано с необходимостта да живееш с нечие сърце. То представлява великолепен дар… но е и страховит товар едновременно с това…

През цялото време, докато гледа през илюминатора, тя го наблюдава внимателно. Когато я поглежда, тя проговаря:

— Защо трябва да е товар?

— Просто защото е така. То е като да… живееш с мисълта, че си длъжен да го правиш не само за себе си, но и за онзи, който ти е дал това сърце.

Кети мълчи толкова дълго време, вперила поглед в чашата си, че Раян очаква да я допие и да вземе отново списанието.

— Когато се запознахме във Вегас — казва той — преди шестнайсет месеца, спомняте ли си какво ми казахте: че съм обсебен от представата за собствената си смърт, че живея с усещането за размахана над главата ми брадва, но нямам представа кой я държи?

— Помня.

— А помните ли как направихте опит да ми помогнете, като изброихте причините, поради които човек най-често се решава на убийство?

— Разбира се.

— Похот, завист, гняв, алчност и мъст. Според тълковния речник алчността представлява неутолима жажда за забогатяване.

Тя допива кафето, оставя чашата, но не посяга отново към списанието.

Раян продължава:

— Мислите ли, че алчността би могла да се прояви във форма, различна от тази на неутолима жажда за повече пари?

— Синоним на „алчен“ е в определени случаи „завистлив“. Човек е в състояние да завижда другиму заради всякакво притежание — не само на пари и богатства.

Стюардесата се появява и пита дали Кети иска още кафе и да не би нещо в коктейла на Раян да не му е харесало. Прибира двете чаши.

След като тя излиза, Кети Сиена нарушава настъпилото мълчание с думите:

— Господин Пери, налага се да ви задам един ужасен въпрос — право в очите: иска ли ви се да умрете?

— Защо би ми се искало подобно нещо?

— А иска ли ви се?

— Не. Не, по дяволите. Та аз съм едва на трийсет и четири.

— Значи не искате да умрете? — настоява жената.

— Самата мисъл ме кара да се вдървя от страх.

— В такъв случай следва да предприемете определени стъпки и вие знаете какви са те. Само че освен сезирането на властите, мисля, че трябва да извършите и един… героичен акт.

— Какво имате предвид?

Тя не отговаря, а извръща глава към илюминатора, за да отправи втренчен поглед надолу, към полето от зимни облаци, безплодни бразди, под които земята жъне подобните на налети зърна снежинки.

Кожата на младата жена изглежда прозрачна в светлината на тази височина, а когато притиска стъклото с пръсти, у Раян се поражда необикновеното усещане, че е напълно в състояние да проникне през тази преграда, все едно че не е по-плътна от марля, не е по-твърда от водната повърхност на езеро.

Той не повтаря въпроса, защото усеща, че тази й самовглъбеност е по-различна от досегашните, по дълбока и необходима.

След известно време тя се завръща и казва:

— Може и да не ви остане време за този акт на героизъм. За да имате полза от него, е нужно последващите ви действия да носят удовлетворение.

Прямотата на погледа, тонът на гласа й, дълбоката убеденост в казаното правят очевиден факта, че тя е напълно сигурна в яснотата на своите думи, в тяхната абсолютна еднозначност.

Силно объркан, Раян не моли за разяснения, защото не е забравил казаното от нея преди малко — осмислянето настъпва с времето — и очаква всеки негов въпрос да получи същия отговор.

— Онова, което трябва да направите — продължава жената, — е да приемете ролята на жертва. — Изглежда забелязва обърканото му изражение, защото пояснява: — Да страдате заради намеренията на другите, господин Пери. Ако намерите куража и силите, превърнете се в изкупителна жертва до края на дните си.