Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Слиза на най-долния етаж, в коридора водещ към пералнята, отключва вратата на складовото помещение, което е посетил предната нощ, и внимателно я затваря зад себе си. Отключва високия метален шкаф с рекордерите и пуска монитора.

Преди, при първия преглед на записите, които би следвало да запечатат образа на качулатата фигура в дъжда, нейното отсъствие го извади напълно от релси. Тогава, разбира се, още не се беше срещнал с дивата на сабления танц и съществуваха известни основания да свърже ексцентричните преживявания с шегите на фармацевтиката.

В онова състояние на духа не може да бъде окачествен като акуратен и обективен наблюдател на един видеозапис. Търси нещо, което очевидно го няма, докато би следвало да съсредоточи внимание си върху онова, което е налице.

И сега отново се захваща със записите от първата камера, направени привечер, преди повече от две денонощия. Извършва прегледа в реално време, защото иначе съществува възможността да не забележи някоя подробност.

Отново дъждец, ивичеста мъглица, кедри и сумрак, който осигурява нужния фон, но върху него не се откроява никаква закачулена фигура, макар Раян да я видя на два пъти със собствените си очи онази вечер.

Нещо в ленивото въртене и преплитане на серпантините мъгла привлича вниманието му. Когато връща назад и внимателно гледа отново, усеща едва забележимо трепване в кадъра. Спира го и установява, че ръбовете на мъгливите ленти се разминават. Повтаря операцията и картината се изяснява: част от записа е изтрита и на нейно място са поставени предишни кадри. Малко по-нататък манипулацията е повторена — там, където би следвало закачулената фигура да излезе изпод клоните.

В долния десен ъгъл електронният часовник отброява секундите в строга последователност, без да повтори показанията от насложените кадри. Хакерът, който е свършил цялата работа, е безспорен цар на компютрите и абсолютен перфекционист по отношение на детайла.

Известно време Раян връща и връща клонираните сектори — първият дълъг четирийсет и девет, а следващият, трийсет и една секунди — и разсъждава върху смисъла на своето откритие.

От момента, в който съзира качулатия натрапник, до първия преглед на видеозаписите е изтекло едно денонощие. Съществува възможност някой да ги е обработил през това време.

Снощи обаче, преди да се заеме с тези записи, той дотича тук по пижама и хавлия, за да види кой би могъл да влезе и да напусне апартамента, като междувременно остави златното украшение върху възглавниците. Отстраняването на тези записи би следвало да е направено светкавично, в хода на събитията, докато противникът е бил още в къщата.

Това показва, че жената с лилиите работи в съдружие поне с един партньор. Ако приеме, че тя е действащото лице, което влиза и излиза от жилището му, когато си поиска, то съучастникът й следва през това време да е бил вътре в системата — като работи най-вероятно някъде в самата сграда, — за да изтрива образа й от записа миг след появяването му.

Значи не става дума за ненормален самодеец. Хипотезата за съзаклятие — чиста химера навремето — сега се налива с плът и кръв.

Нещо повече: възможностите на обединилите се срещу Раян сили са силно впечатляващи и предполагат подкрепа в дълбочина.

Най-после разполага с доказателства. При липсата на свидетели на случилото се в паркинга, той не може да докаже с положителност, че раната му не е резултат от нещастна случайност. Но в манипулирането на видеозапис не може да има нищо случайно.

Това не са кой знае какви доказателства от гледна точка на полицията, но на него през ум не му минава да се обърне към нея, преди да е научил мотивите на тези съзаклятници, а вероятно и тогава няма да го стори.

Танцьорката със саби заяви, че го иска мъртъв и той не се съмнява в сериозността на крайните й намерения. Мотивировката обаче си остава загадка.

Кети Сиена, сътрудничката на Уилсън Мот, му изброи пет причини за проява на насилие: похот, завист, гняв, алчност, мъст. Тя ги разглежда по-скоро като слабост, а не като мотив, но са си мотиви, та дрънкат. Както при всички убийци, мотивите могат да се окажат повече от един.

Раян понечва да изключи монитора, когато образът трепва и се променя. Вместо картина от някоя част на къщата или околността, екранът се изпълва с някаква лъскава и лепкава маса, с мраморни шарки и синкави вени. Тя пулсира заплашително, също като в разцепено при сблъсъка със Земята космическо тяло от стар научнофантастичен филм.