Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Тогава ти ми кажи кое има нещо общо.

— Сам знаеш, и то много добре.

— Ако знаех, не би могла да се приближиш дотолкова, че да ме удариш.

Червената светлина го принуждава да спре. Колата се полюлява, а раната под прогизналата от кръв гюдерия пулсира в такт с двигателя.

— Бе ти да не си идиот? — интересува се жената.

— Имам право да знам.

— Имаш право да умреш — гласи отговорът.

Тутакси се сеща за Спенсър Баргест и колекцията от препарирани трупове в Лас Вегас. Но той така и не установява никаква връзка между доктор Смърт и което и да било от нещата, които са му се случили преди шестнайсет месеца.

— Не съм идиот. Разбирам, че искаш нещо. Всеки иска нещо. Имам пари, много пари. Мога да ти дам каквото пожелаеш.

— Ако не си идиот — казва жената, — значи си абсурдно невеж. В най-добрия случай — абсурдно невеж.

— Кажи какво искаш — настоява Раян.

— Сърцето ти принадлежи на мен. Искам си го.

Безумието на това заявление лишава Раян от дар слово.

— Сърцето ти. Сърцето ти принадлежи на мен — повтаря жената и се разплаква.

Докато слуша риданията й, Раян си казва, че здравият разум не ще го отърве от нея, че е побъркана и обзета от мания, която той не е в състояние да проумее.

— Сърцето ти принадлежи на мен.

— Добре — казва Раян благо, с желание да я успокои.

— Мое си е, мое. Това е моето сърце, моето скъпоценно сърце и аз си го искам.

Тя прекъсва.

Зад гърба му се чува клаксон. Светофарът е светнал зелено.

Вместо да натисне газта, Раян свърва към бордюра и паркира.

Като използва предоставената му от апарата опция, прави опит да се свърже отново с хлипащата жена. В отговор чува електронен глас, който го съветва или да въведе номер, или да затвори.

Издебва пролука в движението и се шмугва обратно в колоната.

Небето е високо и прозрачно, като обърната кристална купа, но прогнозата съобщава за очакван дъжд в неделя, който ще продължи поне до следващия ден. Когато купата е пълна и прелива, тя ще дойде. В мрак и дъжд, закачулена, ще се появи също като призрак и никаква брава не ще я спре.

Раян паркира форда и се измъква от него, доволен от обстоятелството, че заварва гаража пуст. Застанал край шофьорската врата, измъква подгизналата гюдерия изпод ръкава на ризата, пуска я върху карираното платнище, простряно на седалката, и я заменя с нова.

Бързешком прави платнището на вързоп, стисва го под мишница и влиза в къщата. Стига с асансьора до най-горния етаж и спомагателното помещение край спалнята, без да срещне, когото и да било.

Оставя платнището настрани с намерението по-късно да го пъхне в чувал за боклук и да се отърве от него.

В банята промива раната със спирт. След това още един път — с йод.

Парещата болка донякъде го радва — държи мисълта ясна.

Тъй като порязването е плитко, един дебел слой антисептичен крем спира кръвотечението. След малко избърсва излишното количество крем и размазва отгоре антибиотик.

Простите действия по обработване на раната привличат мисълта му върху сегашната опасност, от една страна, а от друга, го карат да помисли за онова, което следва да очаква оттук нататък.

Покрива намазаната рана с парче марля. Залепя ивици лейкопласт напряко на разреза, с цел да събере ръбовете му, а след това укрепва краищата на тези парчета с дълги ленти успоредно на раната.

Болката е намаляла до слабо пулсиране.

Преоблича се в черни джинси от мека материя и черна блуза с отворена яка.

Тукашното барче може да се похвали с неголяма винена колекция. Отваря бутилка десетгодишно американско бордо и си налива почти до ръба чаша от скъп австрийски кристал.

Съобщава по интеркома на госпожа Амори, че днес ще си оправи леглото за нощуване самичък и че ще вечеря в апартамента. Поръчва стек и сервизната количка да бъде оставена на площадката в седем часа.

В пет без четвърт звъни на номера, оставен му от доктор Дугал Хоб. Той разчита на медицинско обслужване и през уикендите. И го получава. Оставя името и телефонния си номер, като подчертава, че е пациент след трансплантация и случаят е спешен.

Седнал зад скъпото бюро, Раян включва плазмения телевизор към конзолата с електронни игри и изключва звука, гледа как гангстери от трийсетте години пердашат без звук с картечници от смълчани, бързо движещи се черни автомобили, завиват остро край ъглите, без вой на спирачки или свистене на гуми.

Изпил около една трета от чашата, Раян вдига дясната ръка пред лицето си. Тя почти не трепери.