Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Напълнил ноздрите си с драскащи тичинки и остър аромат, спрял да диша, Раян заявява:

— Не, вижте какво, там, където отивам, няма да има къде да ги натопя.

— Вземете, вземете, така трябва — не се предава жената и ако той не бе поел шумолящия целофанен конус на опаковката, тя щеше да го пусне на земята.

Макар вече приел лилиите, Раян се мъчи да й ги върне.

Усеща внезапно парване, огнена линия се стрелва откъм лявата му страна. Миг след това по-остра болка следва парването от порязване и едва сега той съзира сгъваемия нож.

Лилиите и книгата падат от ръцете на Раян, а жената казва:

— Мога да те убия, когато си поискам.

Напълно шашнат, притиснал раната с длан, Раян се препъва и се обляга на един форд експлорър.

Жената се обръща и тръгва с бърза крачка към успоредната редица коли, но и през ум не й минава да се затича.

Острието е било така наточено, че е срязало ризата, без да остави разнищени следи по плата, минало е чисто, като бръснач през лист хартия.

Обгърнал тяло с дясната си ръка — дланта лепне от кръв, той трескаво опипва раната. Пресилено би било да се определи като порязване, повече прилича на дълбока драскотина — дълга е десетина сантиметра и е твърде плитка, за да се нуждае от шевове, не е смъртоносна, просто за предупреждение, и все пак достатъчно сериозна, за да се напипват ръбове.

Вдига поглед, за да се убеди, че, толкова дребничка, жената вече е изчезнала сред колите, с някоя, от които най-вероятно ще се измъкне.

Изненадата го кара да онемее. Хрумва му да извика за помощ, но успява да изстиска от себе си само жалко съскане.

В опитите да открие някого, когото да призове за съдействие, Раян оглежда паркираните автомобили. В далечината две коли пъплят по главната алея, от която се разклоняват отделните редове за паркиране. Забелязва трима пешеходци, но и те са твърде далеч.

Жената с ножа изчезва сред автомобилите, сякаш разтопена в блясъка на стъклата им, в жегата, излъчвана от нагорещения асфалт.

Раян си възвръща гласа, но само, колкото да изпсува сдържано при мисълта, че може да се превърне в център на вниманието точно тук и точно при тези обстоятелства. Във всеки случай, нея вече я няма, изчезнала е яко дим.

Без да иска стъпква няколко лилии, когато с чистата си ръка понечва да си прибере изпуснатата книга.

При форда от трийсет и втора година от челото му покапва пот върху задния капак, когато започва да рови в джоба на панталоните си за ключовете. Избилата пот няма нищо общо с горещината на деня.

В багажника държи кутия с инструменти. Там има също платнище, няколко чисти гюдерии, руло хартиени кърпи и бутилки с вода.

Запушва раната с една от гюдериите, увива я около ръката, а самата ръка притиска към тялото, за да задържи импровизирания тампон на място.

След като измива омазаната ръка с вода за пиене, разгръща наполовина платнището и го замята върху шофьорското място.

Минава някакъв шевролет, но Раян не махва на водача — иска само час по-скоро да се махне от това място и да се прибере у дома.

Спомня си гласа на жената: Мога да те убия, когато си поискам.

Както се е настървила при вида на пуснатата кръв, току-виж взела да се върне и си довърши работата.

Старинният форд е оборудван с V-образен двигател 427 конски сили, конструиран предимно за монтиране в състезателни автомобили. Към него е свързана автоматична скоростна кутия от Форд С-6 с хидромуфа.

Като излиза от паркинга, Раян се изкушава да погледне на улиците като на писта за гранпри, но решава да се придържа към ограниченията на скоростта — никак не му се ходи в полицейски участък точно в този момент.

Колата няма много общо с класическия си вариант — почти всяко нещо по нея е пипнато — има и хендсфрий. Мобилният звъни, а Раян отговаря по навик, независимо от състоянието, в което се намира.

— Ало.

Жената, която го поряза, пита:

— Боли ли много?

— Какво искаш?

— Абе ти никога ли не слушаш?

— Какво искаш?

— Да ти го нарисувам ли?

— Коя си ти?

— Аз съм гласът на лилиите.

Той казва раздразнен:

— Говори като хората.

— Не се трудят, нито предат. 8

— Като хората, казах, не като някое куку. Ли там ли е? А Кей?

— Семейство Тинг ли? — Тя се засмива тихичко. — Сериозно ли мислиш, че имат нещо общо?

— Но ги познаваш, нали? Познаваш ги, значи.

— Знам всичко за и около тебе, знам кого уволняваш и кого използваш.

— Обезщетих ги щедро. Отнесох се добре с тях.

— Мислиш, че семейство Тинг е замесено, понеже очите ми са дръпнати като техните, така ли? Те нямат нищо общо.