Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Да го назовем криза на духа, докторе. Тя загива, аз живея, макар определено по-добрият човек от двама ни да е тя. Познавам се достатъчно добре, за да не питая съмнения по въпроса. Това не ми дава мира. Не мога да спя. Изчерпан съм до краен предел. Имам нужда от… възможност да й отдам дължимото.

След поредната мъчителна тишина докторът проговаря:

— Нямаш предвид да я почетеш по начин, който да стане обществено достояние, нали?

— Не, сър. В никакъв случай. Медиите така и не разбраха за трансплантацията. Не мисля, че здравословното ми състояние е известно на външни лица.

— Имаш предвид да я почетеш като… както например един католик би поръчал да се отслужи меса?

— Да. Точно такова нещо имам предвид.

— Ти католик ли си, Раян?

— Не, докторе. Но нещо от този род имам предвид.

— Бих могъл да поговоря с един човек — признава най-накрая Хоб. — Той разполага с цялото досие на донора. Би могъл да им постави въпроса. На близките.

— Ще бъда безкрайно благодарен. Представа нямате колко много.

— Може би ще приемат да изпратят снимка. Дори да съобщят малкото име. Но ако близките не пожелаят да споделят фамилното име или откажат контакт с теб, това ще ти бъде ли достатъчно?

— Снимката би донесла невероятно… облекчение. Каквото могат да направят. Ще бъда благодарен за всичко.

— Цялата работа е крайно необичайна — отбелязва Хоб. — Но трябва да призная, че не се случва за първи път. Тогава се получи. Всичко е в ръцете на близките.

Жената с лилиите иска да тормози Раян, да опъне нервите му като струни, преди да забие острието в сърцето му. Преди следващата проява на насилие може би ще му отпусне поне денонощие време, за да осмисли плитката рана в очакване на следващата.

Мракът и дъждът са й съюзници. Само след двайсет и четири часа те ще бъдат отново на линия.

— Още нещо, докторе. Снимката и каквото още близките са готови да споделят с мен — трябват ми колкото е възможно по-бързо. Дванайсет часа или още по-бързо — това би било идеално.

Ако последното е подразнило по някакъв начин Дугъл Хоб, той не го показва. След кратка пауза отговаря:

— Тези кризи на духа траят с години, понякога цял живот. Обикновено не налагат подобна спешност.

— Този случай е различен — заявява Раян. — Благодаря за помощта и разбирането, докторе.

Филето миньон се реже като масло.

Докато дъвче, Раян разсъждава върху необикновената сръчност, проявена от жената с джобното ножче. Заблуди го с лилиите и нанесе удара точно там, където бе желала.

Ако раната беше по-дълбока, щеше да се наложи лекарска намеса. А тя се прицели така, че да остави възможност на Раян да се оправи сам — и очевидно е очаквала да стане именно така.

Макар да е напълно възможно да се изяви като убиец, когато настъпи часът, засега само го дразни, показва му смъртта отдалече. Иска й се тази игра да продължи, да му нанесе максимално възможните психически травми, преди да го изкорми — ако си е набелязала само това като крайна цел.

Уверената вещина, с която върти ножа, може да е придобита на улицата, но Раян подозира, че тази жена не е толкова елементарна, каквито са момиченцата от уличните банди. Кървавата сцена в паркинга на мола не прилича на касапско изпълнение, а по-скоро наподобява танц със саби.

Колкото и да го тревожи тази среща, той е благодарен за нея.

Едва снощи си бе наложил да вземе под внимание възможността тези нови инциденти — качулатият наблюдател в дъжда, когото не улавят наблюдателните камери, мъничките бонбонени сърца и гравираното златно украшение, които вече не са на негово разположение — да са плод на изкривено възприятие, също като чудатите случки отпреди над година, които са очевидно такива, или страничен ефект от торбата с двайсет и осем вида медикаменти.

Той отхвърли тази възможност като субективно и напълно ненадеждно становище. Сегашната рана е обективно доказателство, напълно достатъчно, за да сложи край на съмненията по въпроса.

След вечеря избутва сервизната количка с мръсни съдове и прибори на площадката и звъни на госпожа Амори да я вземе.

В продължение на час ближе втората чаша вино, докато прелиства романа на Саманта и зачита един или втори пасаж, също както друг на негово място би разгърнал Библията, за да потърси в произволно избрани стихове утеха и божествено напътствие.

В девет часа отива при контролния панел, вграден в стената на фоайето, и го активира. Прехвърля наблюдателните камери в коридорите една по една и след като установява, че навсякъде е спокойно, приема, че семейство Амори се е оттеглили за през нощта в своята част от къщата.