Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Обходил къщата два пъти, Раян се прибира в апартамента, без да си дава труд да заключва.

Убеден, че преди следващата атака ще има други мъчителни прелюдии, той не скрива нож под възглавницата.

Доктор Хоб го е предупредил да пие съвсем умерено, понеже алкохолът има свойството да ограничава абсорбирането на някои от неговите двайсет и осем препарата. Налива си трета чаша вино.

Раян седи в леглото с книгата на Саманта в ръка. Заспива, докато чете, и сънува описваните в романа събития, изживява моменти от повествованието.

Чудни сънища са тези, тъй като сам не се появява сред действащите лица и през цялото време очаква образите да затрептят като отразени върху водна повърхност, да затрептят и да се разкъсат, когато скритият до момента дух ще се надигне отдолу, откъм глъбините на подтекста, за да втренчи в него празен и безмилостен поглед.

В осем часа и четиринайсет минути го събужда телефонът — обажда се доктор Хоб. Лекарят е получил от родителите по имейла снимка на дъщерята, чието сърце тупти в гърдите на Раян.

— Както и предполагах, готови са да съобщят малкото име, но не и фамилното — казва Хоб. — А след като им обясних състоянието ти, душевните ти терзания, те се отказаха от компенсация.

— Това е… неочаквано — казва Раян. — Много благодаря.

— Те са добри хорица, Раян. Добри, почтени хора. Поради което искам да ми се закълнеш, че няма да публикуваш нищо, нито да говориш пред някого за това бедно момиче, няма да използваш в този смисъл нито снимката, нито името. Колкото и добри да са тези хора, не бих се изненадал — а и не бих ги укорил, — ако те дадат под съд заради погазване на човешките им права.

— Снимката, а също така името — те са само за мен.

— Пращам ти ги с имейл в момента.

— И, докторе… благодаря за това, че взехте моя случай толкова присърце и реагирахте така експедитивно.

Вместо да слезе в кабинета на втория етаж, Раян използва лаптопа и портативния принтер в апартамента, за да разпечата имейла на доктора.

Като се изключи малко по-различната прическа, неговият донор се оказва точно копие на жената от танца със саби.

Казва се Лили.

Вирнатата брадичка, стиснатите устни и прямият поглед говорят за нещо повече от обикновено самочувствие — може би дори за предизвикателност.

Седнал зад бюрото в спомагателното помещение, вперил поглед в снимката на Лили, Раян е сигурен, че това е близначка на жената, която го нападна.

Аз съм гласът на лилиите.

Оставя снимката на Лили Х до тази на Тереса Рич. Чернокоса евразийска красота, златокоса красота, първата изпълнена с жизненост на снимката, а сега мъртва, втората — мъртва още при фотографирането, и двете жертви на автомобилни катастрофи, и двете с диагностицирана мозъчна смърт, едната с подпомогната от Спенсър Баргест кончина, другата — от доктор Хоб, който изрязва сърцето й, и двете с надживели ги близначки.

Колкото по-дълго Раян гледа двете снимки, толкова по-голямо неудобство започва да изпитва, понеже му се струва, че пред неговите очи е изложена някаква ужасяваща истина, която продължава да му убягва и която в някой най-малко очакван момент ще се стовари отгоре му със силата на цунами.

Немного след запознанството със Саманта Раян изчита сума неща във връзка с еднояйчните близнаци. В съзнанието му се е забило с особена сила сведението, че останалият жив след трагичната кончина на другия често пъти съчетава дълбоката си скръб с неоправдано чувство за вина.

Дали пък сестрата на тази Лили не е шофирала колата, станала причина за нейната смърт? В такъв случай чувството за вина би било оправдано в известна степен, а скръбта би станала по-силна.

Раян продължава да сравнява двете снимки, като все по-ясно си спомня колко сигурен е бил тогава, преди шестнайсет месеца, че образът на Тереса крие ключа към всички гнетящи го загадки. Същото усещане кара по гръбнака му отново да полазят тръпки, обзема го увереност, че тази истина е валидна не само за тогава, но и за всичко, което се случва сега.

Раян е изучавал снимката на Тереса по всички възможни начини, без това да доведе до някакъв положителен резултат. И да повтори всичко това най-съвестно, надали ще стигне до нови драматични разкрития.

Ами ако откровението не е в самата снимка? Може би е по-важно кой я е правил или къде е намерена, или как именно е улеснен нейният преход в отвъдното, с какви средства и при какви именно обстоятелства — все подробности, които може би са запазени в писмен вид от самия Баргест под формата на протоколи за случаите на самоубийства, които е улеснил.