Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Сменя канала и гледа необичайно смълчан филм с Ръсел Кроу, който е капитан на безмълвно борещ се с вълните платноход в страховита, но абсолютно безшумна буря.

Единайсет минути след обаждането в клиниката на доктор Хоб лекарят звъни.

— Съжалявам, че ви безпокоя, докторе. Не става дума за здравословен проблем. Но от това той не е по-малко важен за мен и аз разчитам на помощта ви.

Загрижен, както обикновено, без какъвто и да било признак на недоволство, Хоб отговаря:

— Винаги съм насреща, Раян. Никога не се двоуми, а направо звъни. Както съм те предупредил, колкото и добре да протича възстановителният процес, проблеми от емоционален характер могат да възникнат във всеки момент.

— Де да беше толкова просто.

— Номерата на психотерапевтите, които ти дадох преди година, са все още актуални. Ако си ги загубил, мога да…

— Проблемът не е от емоционално естество, докторе. Той е… не знам как да го определя.

— Разкажи ми.

— Предпочитам да не е точно сега. Искам да узная кой бе донор на моето сърце.

— Но това ти е добре известно, Раян. Учителка, която загина от черепна травма при катастрофа.

— Да, това го знам. Беше на двайсет и шест години, днес щеше да е на двайсет и седем с перспектива да навърши двайсет и осем. Трябва ми обаче една качествена нейна снимка.

За миг доктор Хоб остава така смълчан, както е корабът на Ръсел Кроу в притихналите буреносни вълни, заблъскали с такава сила, че онемелите моряци са принудени да се привържат с въжета към палубата, за да не ги завлече морето.

След това хирургът проговаря:

— Раян, най-добрият в твоя списък е Сидни…

— Не ми трябва терапевт, доктор Хоб, а снимка.

— Ама, виж…

— Снимка, а също така име, доктор Хоб, много ви моля. Страшно е важно.

— Раян, някои семейства предпочитат реципиентите на органи, взети от починали близки, да знаят кой им е дарил нов живот.

— Ето, това искам.

— Но много други семейства желаят те — както и донорът — да останат анонимни. Не им трябват благодарности, а мъката им е чисто личен проблем.

— Разбирам, докторе. И най-вероятно бих подкрепил подобна позиция… В повечето случаи. Но сега ситуацията е по-особена.

— Да, но при всички положения, не е разумно да…

— Обстоятелствата ме притискат по начин, който не допуска алтернативи. Наистина. Просто няма друга възможност.

— Раян, аз съм хирургът, който изряза нейното сърце и го присади на теб, но дори аз не съм осведомен за нейната самоличност — даже името не знам. Такава е волята на близките й.

— Все някой от системата знае името и може да открие най-близките роднини. Искам да ги помоля да преосмислят нещата.

— Възможно е тайната на името да е включена като неотменимо условие в декларацията за съгласие, подписана от донора. В този случай близките се чувстват морално задължени да уважат волята на покойната.

Раян поема дълбоко въздух.

— Не искам да бъда груб, докторе, но като включим разходите по транспортиране и всичко останало, досега съм похарчил милион и шестстотин хиляди, а до края на живота си ще се нуждая от скъпо медицинско обслужване.

— Раян, цялата работа е крайно шантава — направо не мога да те позная.

— Не, не, почакайте. Искам да ме разберете правилно. Всеки цент от тази сума си заслужава да бъде похарчен, никой разход не е бил раздут. Жив съм, в края на краищата. Искам обаче да видим нещата в перспектива. Независимо от всички разходи и липсата на медицинска застраховка, аз все пак съм готов да заплатя половин милион на близките срещу нейното име и снимката й.

— Господи — въздъхва Хоб.

— Това може да ги засегне — продължава Раян. — Както мисля, че засяга и вас. Може да ме пратят по дяволите. Или пък вие. Но тук не става дума за това, че съм някакво разглезено богаташче, което си въобразява, че може да купи всичко на този свят. Просто съм… поставен в безизходица. Ще бъда дълбоко благодарен на всеки, който ми помогне, който прояви достатъчно милост и почтеност, за да го направи.

Дугал Хоб, подмятаният от бурята платноход и Раян потъват в продължително мълчание, сякаш хирургът разрязва в ума си създалото се положение, за да го изучи отвътре.

Най-накрая проговаря:

— Може би ще се опитам да ти помогна, Раян. Но не мога да го направя с вързани очи. Трябва да науча поне нещичко във връзка с твоя проблем…

Раян търси обяснение, което може и да не се приеме като задоволително от страна на хирурга, но което ще го накара да предпочете каузата му пред абсолютния приоритет на близките по въпросите, свързани с трансплантацията.