Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Кризата трае само няколко минути. А когато отново започва да диша без затруднения, остава с впечатлението, че никога по-рано не му се е случвало да вкуси толкова сладък въздух.

Известно време не се осмелява да помръдне, от страх да не предизвика с движенията си нов пристъп, може би по-тежък. Когато най-накрая сяда в леглото, спуска крака на пода и се изправя, забелязва, че коленете му са силно отекли.

Макар да взема най-съвестно и редовно всичките си лекарства, организмът очевидно задържа вода.

За първи път от дълги месеци насам установява, че някой отново почуква тихичко по прозорец или врата.

Паниката се е уталожила, но страхът е още тук. Избилата го пот е станала ледена.

Извръща се, за да потърси източника на звука, наостря уши в негова посока. Прави няколко стъпки натам, сетне още няколко в другата посока, като час по час спира и се ослушва.

Минава от спалнята в дневната, връща се отново, а после влиза сред черните гранити, златистия оникс, неръждаемата стомана и огледалните стени на своята баня. Почукването продължава в това царство на отраженията, силно, както навсякъде.

Отначало Раян мисли, че звуците идват отдолу, че тяхната вездесъща природа — винаги еднаква височина, постоянен тембър от стая в стая — предполага източникът да се намира под подовата настилка. Колкото и невероятно да изглежда, той е подвижен и го следва по петите.

Но сетне си спомня, че всички подове имат замазка от специален олекотен бетон, чиято основна функция е именно да изолира звука. Няма дюшемета или паркет, няма никакви кухини, които да приютят неговия мъчител.

Поглежда към тавана, едничката друга плоскост, която е обща за целия апартамент, и си спомня за помещението отгоре. Обмисля вероятността някакъв безумен — и при всички случаи с извратено чувство за хумор — образ да е предпочел тази по-висока обител пред реквизитните складове на операта и сега въпросният фантом да го дебне с помощта на електронни прибори, за да бъде винаги над него и да го тормози неотстъпно със своето чук-чук–чук — и само това, и все това, до безкрай.

Тази абсурдна мисъл владее съзнанието му само миг, защото Раян изведнъж осъзнава едно просто нещо: източникът на звука се крие вътре в самия него. Макар да не е класическото туп–туп, туп–туп на сърдечната помпа, звукът наподобява нейния ритъм. Злокобен тътен, роден от заболяването на неговото сърце, не облечени пръсти по дървена врата, нито пък тлъсто насекомо по прозоречно стъкло, а роден от кръв и мускули звук; и ако този път не отшуми, както е ставало в миналото, ако звукът се задържи достатъчно продължително време, на това почукване ще се отзоват. Не Раян, а Смъртта.

Влиза под душа, горещ, колкото може да изтърпи, с надеждата да прогони студа от своите кости. Тихичкото почукване идва и си отива, идва и си отива, но той не избърсва запотеното стъкло на вратата, за да зърне ухилената мутра на някой натрапник.

В дрешника, просторен колкото нормална стая, докато се облича, почукването може да идва иззад вратичката на всеки от шкафовете, от вътрешността на чекмеджетата, иззад плоскостта на което и да било стъкло на тройното огледало, но на Раян вече не му е нужно да търси източника.

Поръчаната за осем часа суперлимузина пристига навреме. Шофьорът се представя с името Нарака, макар Раян да не разбира това собствено име ли е, или фамилия.

Когато потеглят от къщата, онова вътрешно почукване секва и нито един път не се възобновява през целия път от Нюпорт до Бевърли Хилс.

Преди два дни и преди вечерята със Саманта Раян си е насрочил час по спешност при доктор Дугал Хоб. След разправията със Саманта решава да отмени срещата, но си казва, че може да отложи решението за последния момент — за днес сутринта.

С оглед на плашещия инцидент с дишането от тази нощ и осъзнатия със закъснение вътрешен характер на източника на звука, който от толкова отдавна го тормози с почукванията си, Раян стига до заключението, че един разговор с Хоб би бил твърде уместен.

Не казва нищо на доктор Гупта или Фори Стафорд. Не казва дори на Саманта.

Единствен негов съветник е собственият му инстинкт за самосъхранение, който казва, че консултацията с Хоб е не просто препоръчителна, но дори решаваща за спасяването на неговия живот, тъй както животоспасяващо би било едно термоизолирано стълбище за попаднал в пожар из високите етажи неудачник.

Доктор Дугал Хоб не държи кабинет в някой от лъскавите небостъргачи по булевард Уилшир, какъвто е обичаят на мнозина модни лекари. Неговата клиника заема цяла триетажна сграда, разположена на тиха улица в самия край на деловата част от Бевърли Хилс.