Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Буря.

Раян преминава през психологическия тест с издути платна и вижда името си в списъка на чакащи сърце от АДТО.

След като научава диагнозата — кардиомиопатия — и разкрива пред Саманта своето състояние, той не е спохождан повече от сънищата, които го тормозят повече от седмица. Градът под морето, езерото с черна вода и населеният с демони палат са изключени от дневния ред на нощите му.

Нито пък го измъчват други кошмари. Спи непробудно всяка нощ и става сутрин отпочинал или поне в достатъчна степен отморен.

Когато остава самичък, вече не чува странни почуквания откъм прозорци, врати, канализации или плазмени телевизори, които да привличат настойчиво неговото внимание.

Усещането му, че е наблюдаван, че е обект на зловещ заговор, се изпарява заедно със сънищата и присъствието на почукващия фантом. В живота му нахлува свеж въздух, който издухва застоялата воня на безумие, за да му донесе облекчение, все едно е страдал от най-обикновена сенна хрема.

Никакви дежа ву повече. Той е убеден, че ако сега се върне в Денвър и успее да открие оня парк с трепетликите, същото онова място, дето е черквицата, то няма да има върху него същото въздействие, както тогава.

Що се отнася до това, че предварително знаеше какво ще завари вътре, как ще изглежда олтарът на „Света Джема“…

С годините е влизал не един път в католически храмове за сватби и погребения. Не си спомня никой от видените олтари, но предполага, че разпятието в една римокатолическа черква силно наподобява това в друга. Такова сходство може би се изисква от канона. Знаел е как изглежда разпятието в „Света Джема“, просто защото вече е виждал същото — или почти същото — по време на някоя от онези сватби или погребения.

Определя сегашните яснота на мисълта и спокойствие, заместили предишната параноя, като заслуга на медикаментите, предписани му от доктор Гупта, сред които има диуретик за предотвратяване на пристъпи, а също и препарат, който осигурява нормалния ритъм на сърцето. Кръвта се насища с кислород вече по-добре от преди, а трупаните до опасни равнища тогава токсини сега се изхвърлят от организма, както подобава.

Противно на всякакъв здрав разум, той бе допуснал, че в къщата му се подвизава злонамерен отровител, някакъв съвременен Медичи. По ирония на съдбата единственият отровител се оказва собственото му сърце, което, скрито в собствените му гърди, ограничава своите функции, замъглява съзнанието, подклажда кошмарни представи. Или поне той така мисли.

През октомври и ноември най-сериозният проблем за Раян се оказва нетърпението. Докато други чакащи получават нови сърца или умират, името на Раян се издига все по-нагоре в листата на чакащите. Но не достатъчно бързо.

Той нито за миг не забравя, че Самар Гупта му е определил максимум година живот. Една шеста от този срок е вече зад гърба му.

Когато гледа по телевизията репортажи за пътни произшествия с човешки жертви, Раян се пита дали пострадалите са подписали декларация, за даряване на органи след смъртта при получаване на шофьорските си книжки. Понякога мисълта за това, че повечето хора не го правят, предизвиква изблик на спонтанен гняв. Това не е честно от негова страна, тъй като през всичките тия години, докато е бил в отлично здраве, и през ум не му е минало да подпише подобна декларации.

А сега, просветен от адвоката си, завещава на здравеопазването всички свои органи, които могат — ако изобщо могат — да бъдат използвани от други след нанесеното от кардиомиопатията опустошение, или ако напротив, получи ново сърце и въпреки това умре.

През декември доктор Гупта трябва да добави още два медикамента към терапевтичния му списък, за да предотврати завръщането на плашещите и съсипващи симптоми.

Кардиологът използва някакви непонятни медицински термини, за да избегне думата деградация. Но за Раян няма и капка съмнение, че именно това се случва с неговия организъм.

Не че се чувства много по-различно, отколкото през септември, освен че сега се уморява малко по-бързо и спи малко повече, отколкото тогава.

Когато се погледне в огледалото, открива незначителни изменения. Леко подпухване. Понякога досадна нездрава руменина върху бузите, друг път — сивкавосини полумесеци под очите.

Започва да губи търпение не само по отношение на списъка на чакащите, но и със Саманта. Понякога му играе по нервите.

Преди всичко, тя видимо изпитва прекалено голямо доверие към системата, установена за съставяне на този списък и за разпределение на органите.