Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Вероятно Кевън е забелязал, че свети, и е позвънил на вратата. Този звук не е бил достатъчно силен, за да извади самия него от обятията на следсъвкупителната дрямка. За да не го събуди, Саманта е излязла навън и е разговаряла със сина на хазайката.

Подтикнат от параноични настроения въз основа на видяното, Раян отлита за Лас Вегас още на другата сутрин, за да дири доказателства, подкрепящи заподозрения несъществуващ заговор.

И сега книгите за бързо забогатяване в библиотеката на Ребека Рич не изглеждат вече толкова опасни, а само разкриват наивност и празни мечти.

Колекцията от списания с материали от дъщеря й говори единствено за това, че макар прекъснала връзките си с нея, майката продължава да се гордее с професионалните постижения на своето чедо.

Спенсър Баргест може да е извратеняк и дори напълно луд, а Ребека да е прекалено неумела в преценките си за хората, лишена от проницателност и солидни нравствени устои, но нито тя, нито нейният любител на трупове имат намерение да съзаклятничат срещу живота на Раян.

Саманта никога не е споменавала, че познава Баргест, или че той е присъствал при насилственото отстраняване на Тереса от този свят.

Видяно от тази перспектива, мълчанието й може да се разглежда като резултат от притеснение. Никой не би споделил с лекота обстоятелството, че любовникът на собствената му майка е противен нихилист, колекционер на човешки трупове, като претендира, че те са произведения на изкуството.

След кризата върху сърфа и последвалия през нощта ужасен пристъп, който го праща в кабинета на доктор Стафорд, Раян се вкопчва в една произнесена от лекаря дума — отрова — за да избегне конфронтация с истината, че собственото му тяло го предава. Нужен му е външен враг, с когото може да се справи значително по-лесно, отколкото с една наследствена и смъртоносна болест.

В отчаянието си той отстъпва от принципите на логиката, с чиято помощ винаги досега е подхождал към проблемите в бизнеса и живота. Заменя здравия разум с болестен.

Принуден от срещата с Кевън Спърлок да признае своята слабост и грешка, Раян е дълбоко засрамен. С надеждата да удави във вино това унизително чувство, той си налива втора чаша.

Благодарен е заради гаснещите лъчи на слънцето и плътната сянка от голямото дърво, които сигурно скриват отчасти неговото притеснение. Силно се надява поне този едничък път изражението му да се окаже по-трудноразгадаемо за Сам, отколкото това на Мики Маус.

След поредния анекдот из живота на Мириам домакинята донася от кухнята четири декоративни свещи. Подрежда ги върху масата.

Лицето й се озарява, докато мести пламъчето на кибрита от фитил на фитил, а Раян казва:

— Обичам те. — След това го обзема усещането, че е измамник. Болен измамник в ремисия.

Луната остава все още лепната за източния хоризонт, но видимо напира нагоре, а старото дърво скрива повечето от осъдените на вечност звезди. Ето че настъпва часът на разговора за смъртта.

След вечеря масата остава празна, ако не се броят виното и свещите, Раян хваща лявата ръка на Саманта и промълвява:

— Всеки прекаран заедно с тебе миг е бил щастлив за мен.

— Това звучи така, сякаш следващата дума е „но“, в който случай тия копринени пантофи никак не са подходящи за предстоящата ми реакция.

Няма да й казва за своята дълбока заблуда и мотивираните от нея действия, за страха, че е отровен. Ако ще умира в рамките на година, нека Сам го запомни като по-добър, отколкото е в действителност.

И понеже отношението й към живота е същото, каквото е към сърфа — налага собствени условия, но проявява уважение към непредсказуемия нрав на океана, гледа го без страх и с разбиране — Раян разказва историята си сбито и без заобиколки. Нито се мъчи да изиграе трагедия, нито да представи нещата в светли тонове и бляскава перспектива.

Ръката й стиска неговата, сякаш в усилие да го задържи на този свят. Очите й се наливат със сълзи, проблясват, докато примигва с клепачи, и тези движения правят пламъчетата от свещите да се множат много по-бързо в очите й, отколкото в шлифованите фасетки на кристалните чаши.

Тя разбира, че за него произнасянето на тези слова е също толкова мъчително, колкото е за нея да ги слуша. Двете неща, които всеки от тях уважава у другия, са упованието в собствените сили и ясното съзнание, че животът представлява борба, която изисква оптимизъм и вяра в бъдещето.

Изпълнен с благодарност заради това, че тя не избухва в сълзи, доволен от факта, че го слуша търпеливо, вместо да изсипе куп въпроси, Раян е потресен от нейната твърдост и самоконтрол.