Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Диктува на телефонния секретар съобщение за Кей Тинг и в него изброява храните, които би желал да получи, заедно с часовете на сервирането им. То се осъществява посредством познатата разтегателна количка, която оставят пред асансьорната врата, в преддверието на апартамента.

Случвало му се е и по-рано, изпаднал в пристъп на хиперактивност при създаването на някоя програма, да прекарва като отшелник дни наред в този апартамент по пижама, оставил четината си небръсната, чак докато го засърби. Така че режимът не е непознат за прислугата.

Не се безпокои особено от възможността храната и питието му да бъдат подправени с някаква отрова или халюциногенен препарат. След като подозрението го е завело в дома на Ребека Рич, а после — в музея на съвременните мумии, създаден от Спенсър Баргест, семейство Тинг или останалите от домашния персонал му се виждат крайно неподходящи като участници в съзаклятие срещу здравето и живота му.

Освен това поражението върху сърцето е вече нанесено. Като продължава да му дава от препарата, отровителят, ако такъв изобщо съществува, не би постигнал друго, освен да бъде разкрит.

Виденията за потънали градове, самотни езера и заселени с демони палати вече не смущават съня на Раян. Никакви необясними звуци, никакви почуквания с облечени в ръкавица пръсти по стъклата на прозорци, врати и стени.

Изглежда точната диагноза и свързаната с нея мрачна прогноза са съсредоточили цялата му мисъл върху истинската заплаха и съзнанието вече няма нужда да хаби нервна енергия в преследване на въображаеми опасности, а и не може да си го позволи, ако иска да оцелее до момента, когато ще се появи подходящ донор.

В петък е вече готов да сподели потресаващата новина със Саманта. Обажда й се, за да съобщи, че се е прибрал от Денвър и иска да вечерят заедно.

— Какво ще кажеш да пробваме оня нов ресторант, дето толкова се бе запалил по него миналия път? — предлага тя.

— Изкарах тежка седмица, Сам. Бих предпочел да останем някъде на спокойствие. У вас става ли?

— Писнало ми е да готвя, Дотком. Ако купиш нещо от деликатесния, няма проблем.

— Ще се видим в пет и половина — казва той и затваря. Минава му през ум възможността да вземе със себе си снимката на Тереса, ако разговорът поеме в непредвидена посока и възникнат тежки въпроси, които ще изискват неприятни отговори.

Поглежда отново портрета на мъртвата жена и решава, че дори да се появят основания за по-сериозни подозрения спрямо Саманта от онези, които си е позволил до настоящия момент, използването на тази снимка, с цел да разбие линията на нейната отбрана би било проява на жестокост, на каквато той не е способен.

Връща снимката в плика, а самия плик скрива в едно чекмедже на бюрото.

В златно-синьо кимоно и с копринени чехли Саманта е толкова по-прекрасна от спомена му за нея, че Раян е мигом обезоръжен и обладан от желание.

Толкова дълго е гледал напоследък образа на покойната близначка, чиято хубост е избледняла под напора на страданията, че е успял да позабрави красотата на живата Саманта.

Едва успява да остави пликовете с покупки от деликатесния магазин върху плота в кухнята, и тя е вече в обятията му. Очевидно е, че възнамерява да го заведе право в спалнята и той е почти готов да се поддаде.

Неизвестно поради каква шантава причина в съзнанието му прозвучава гласът на младата жена от навигационната система на кадилака, която го упътва към хотела в Денвър след посещението в парка с трепетликите. Тази чудата асоциация намалява пламъка на желанието и той възвръща самоконтрола си.

— Ще пукна от глад — заявява Раян.

— А стига, бе.

— Истина ти казвам.

— Не мога да повярвам.

— Виж — казва той, — сандвичи с осолено телешко.

— Пък аз си мислех, че с това кимоно съм неустоима.

— А също с любимото ти сирене и специална горчица.

— Следващия път ще си облека солено телешко и сирене.

— Не забравяй специалната горчица — съветва я той.

— И туршия вместо обеци.

— Би било малко претрупано. Виж тук: охладено кисело мляко със зеленчуци и мед, картофена салата и онова нещо от три вида боб, целина и чушки — нямам представа как му викат.

— Киселото мляко щеше да е достатъчно. А това какво е? Плодова пита с ром?

— И накрая тия фантастични дребни сладки.

— За кога ме угояваш?

— В тоя магазин нямам задръжки. Не бива да ме пускат вътре без придружител.

Прехвърлят съдържанието на пакетите и пластмасовите кутии в чинии и купички и отнасят цялото пиршество върху масата на верандата.