Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

След като не успява да намери научни новости, достатъчно убедителни, за да повдигнат смазаното му самочувствие, той се прехвърля върху сайтовете на алтернативната медицина. Търси с настървение истории за болни, излекувани с помощта на дървесни кори от южните части на Бразилия, или на отвара от билки, каквито растат единствено и само в най-недостъпните джунгли на Тайланд.

Отново и отново чете дебелия свитък материали, посветени на сърдечните трансплантации, даден му от доктор Гупта. При всеки прочит възхитата му от уменията на съвременните сърдечни хирурзи отстъпва пред унинието, което предизвикват несъответствието между броя на донорите и този на очакващите операция пациенти, както и методиката за решаване на проблема, използвана от назначената за целта администрация.

В усилията си да се приспособи към новите условия, свързани с коренно промененото му — или ликвидирано бъдеще, Раян избягва срещи със Саманта, като лъже, че продължава да е в Денвър по работа.

Преди да я види, иска да поживее достатъчно дълго с новата мисъл за диагнозата, за да свикне с нея. Иска да контролира напълно разсъдъка и поведението си в часа, когато ще й разкаже всичко, защото независимо от онова, което ще се случи по-нататък, това ще бъде най-важният разговор в неговия живот. Иска му се да бъде в отлична форма, за да улови и най-слабия оттенък в нейните слова и жестове, в мълчаливия език на тялото.

Снимката на Тереса продължава да го занимава.

Той взема със себе си от Колорадо компютърното оборудване за снимков анализ, което Мот му достави в Денвър. Сега то е разположено върху бюро до спалнята.

След като не успява да установи с положителност дали в устната кухина на мъртвата наистина има някакъв чужд предмет, той разделя фотографията на осемдесет полета, които започва да увеличава и да проучва едно по едно. Някоя издайническа следа може да се крие в блестящите златни коси, или пък в гънка на възглавницата отдолу. Или пък може би някакъв миниатюрен знак върху лицето — трудно е човек да си го представи дори — ще свърже неизвестно как смъртта на Тереса с неговото сегашно състояние.

След като в рамките на две денонощия успява да проучи двайсет полета, Раян започва да си дава сметка, че се е впуснал в безумно начинание, че тази снимка го вълнува толкова много, само защото Тереса е сестра на Саманта и нейният образ от фотографията извиква в представите му идеята за ясновидско прозрение, за поглед към смъртта на самата Саманта, което го разтърсва до дъното на душата му.

Най-накрая изключва компютъра с намерение да се откаже от изследователската си дейност върху портрета.

Макар дигитализираният образ от екрана да не вълнува вече неговото въображение, независимо от това, че му е дошъл до гуша, гланцираното парче фотографска хартия с размери двайсет на двайсет и пет отново приковава вниманието му, когато го измъква от грубия плик. За пореден път, също както в кабинета на Спенсър Баргест, го пронизва като кинжал мисълта, че с тази снимка в ръка е застанал на самия ръб на едно откритие, което не само ще хвърли светлина върху всички странни събития, но и нещо повече — ще го спаси в буквалния смисъл.

Деловият живот в продължение на толкова години вече го е научил да не пренебрегва никое от своите предчувствия. Но обзелите го напоследък ирационални представи и чувства, тази непозната по-рано склонност към параноя, могат да се окажат последици от ограничените физиологични възможности на организма, от пониженото съдържание на кислород в кръвта. При това положение не бива да се доверява на интуицията, нито пък да разчита, че мисълта му си остава все така бистра, каквато е била.

Раян нито за миг не се замисля върху въпроса за несправедливостта на тази получена на трийсет и четири годишна възраст смъртна присъда. В дадения случай, също както при който и да било поврат към по-лошо в живота, човек може да хленчи, или да действа. Единствено действието обещава някаква надежда.

За разлика от бизнеса, където начините за действие в кризисна ситуация зависят единствено от остротата на собствения ум и желанието за упорит труд, възможностите при здравословните проблеми са доста ограничени. Но Раян отказва да бъде жертва. Ако съществува начин да избегне мрачната перспектива, която му е наложена, той ще открие как да разреже възела и да отхвърли от себе си впитите в тялото му въжета.

Докато се приспособява към новото положение и се образова в областта на донорските правила и хирургическите техники, той очаква всеки момент да бъде повален от поредния пристъп, но това не се случва. Доктор Гупта му е предписал три лекарства, които явно, поне за известно време, потискат симптомите, станали причина за толкова големите му терзания напоследък. Чак до четвъртък той остава в апартамента си, без да подава нос в която и да било друга част на къщата. Не иска да вижда никого, защото се притеснява от възможността дори при най-безобиден разговор да издаде — или някой да усети — тежкото му здравословно състояние. Никак не му се иска новината да стигне по някакъв начин до Саманта, преди да й я е съобщил лично.