Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Работи без прекъсване с компютъра, мъчи се да увеличи петната от мъртвите очи на Тереса Рич, за да разгадае скритото в тях послание. Часове след като се е убедил, че никакво послание не съществува, той продължава да упорства.

Да не бе тази задача, сигурно би поръчал на портиера да му докарат ескаладата от хотелския гараж, за да отиде още един път в онази черквица с трепетликите. Стига да я намери. Ако стигне до оня парк, не би устоял на порива да влезе в „Света Джема“, а се притеснява, че едно второ посещение там няма да допринесе с нищо за разгадаването на тази мистерия, нито ще внесе поне мъничко яснота в нея, даже напротив — ще предизвика още по-голямо объркване.

Многото чудати неща от последните дни го озадачават още от самото начало, събуждат любопитството му. И всичко това прераства в пълно объркване, което в своето постоянство съсипва физическите и душевните му сили.

В понеделник следобед е принуден най-сетне да си признае, че нищо в очите на Тереса не е в състояние да му помогне за идентифицирането на лицата присъствали в онази стая, нито пък на другите, които заговорничат срещу здравето и живота му. За мотивите им — да не говорим.

И все пак той продължава да мисли, че нещо в тази последна нейна фотография е от особено значение. Несъмнено камерата е била в ръцете на Спенсър Баргест. Значи той именно е помогнал на Ребека Рич да сложи край на живота на Тереса.

Саманта твърди, че се е отчуждила от собствената си майка.

Тя е мъртва. За мене. Ребека е погребана в един апартамент на Лас Вегас. Тя ходи, приказва и диша, но за мен е мъртва.

Но в петък през нощта, по-малко от четирийсет и осем часа след тази декларация, тя се измъква от спалнята, в която спи Раян, за да се срещне с Баргест в сянката на онова дърво.

Спенсър Баргест е част от цялата схема, но понеже в най-добрия случай е леко смахнат, а в най-лошия — опасно луд, макар и заинтересован от здравословното състояние на Раян, не е допуснат до пряко участие. Той е убил Тереса и е възможно да участва в заговора за премахване на самия Раян, което е аргумент в подкрепа на схващането, че първоначалната му реакция по повод на тази снимка — предчувствието, че съдържа ключа към разгадаване на важна загадка — не бива да се отхвърля с лека ръка.

Ако отговорът не се крие в очите, може би е на друго място във фотографията.

Насочва вниманието си към устата, която е леко отворена. Пълните устни са разделени, сякаш дъхът на живота ги е натиснал, за да се измъкне помежду им.

Тъмното между тези устни, вътре в устната кухина, не е така равномерно от гледна точка на плътност и цвят, както изглежда на пръв поглед. Сега му се струва, че в устата на Тереса има нещо, някакъв предмет непосредствено зад зъбите, някаква неясна сянка, чиито очертания са прекалено правилни, за да бъдат на езика.

Увеличава устните, докато изпълват целия екран. Клонира пиксели, за да възстанови резолюцията на увеличения образ.

Красивата уста на тази жена сякаш крещи за помощ насреща му, но мълчанието така си остава ненарушено и тази тишина не дава никакво указание за това, какви са били последните слова, преди Баргест да я ликвидира по избрания от него начин.

Раян подхваща новата задача с такова настървение, с каквото работи и по предишната.

В осем и четирийсет, в понеделник вечер, докато си хапва сандвич със синьо сирене и корнишони, Раян нито за миг не престава да се занимава с компютъра. Обажда се Джордж Зейн с резултатите от кръвния анализ.

Специалистите хематолози и техните асистенти са провели пълни изследвания, в резултат на които не са открити никакви следи от отрови, опиати или други подозрителни химикали в четирийсетте милилитра кръв, предоставена им от Раян.

— Може да са пропуснали нещо — възразява той. — Никой не е съвършен — всеки бърка от време на време.

— Искате ли да взема нови проби и да потърся други специалисти? — пита Зейн.

— Не. Ако има нещо, то ще е твърде трудно за откриване по стандартните начини. Можете да ми източите всичката кръв и да наемете хиляда хематолози, и пак да не научим нищо за проблема.

Раян запраща приспивателното в тоалетната чиния, пуска водата и си поръчва кафе по телефона.

Усеща, че времето работи против него, и то не защото до срещата с доктор Самар Гупта, когато ще научи резултатите от тъканния тест, остават малко повече от осемнайсет часа.

Вечерта угасва в тъма, после настъпва полунощ, а очертанията на Тересините устни, на зъбите и нейната устна кухина са се превърнали за Раян в цяла една вселена, така привлекателна и всеобхватна, че изобщо не се сеща за леглото, а заспива на стола, пред компютъра, малко след три сутринта, без да е напреднал никак в търсенето на своята истина.