Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Тя обаче не го стопля и не му дарява покой, а по-скоро го мотивира да си тръгне.

След като излиза навън, на площадката над стълбите, остава неподвижен цяла минута, докато възвърне контрола над дишането си.

Отново в парка, приседнал на пейка, до която го довеждат разтрепераните му крака, той изважда мобифона, за да набере номера на Уилсън Мот.

След разговора възнамерява да остане още известно време седнал, понеже не се е успокоил достатъчно, за да шофира. Но ярката одежда на трепетликите, черните стълбове на осветителните фенери с напукани стъкла, пейката от ковано желязо, боядисана с черен лак, както и подредените като рибя кост тухли на пътеката го изпълват с копнеж по едно минало, което не може да си припомни, всъщност към едно минало, което не е преживял.

Всичко това му идва твърде много и той напуска парка с темпо, което не е точно бегом, но определено е повече от ходом.

Въвежда името на хотела в навигационната система на ескаладата и един мелодичен глас на търпелива млада жена съумява да го заведе успешно до местоназначението, въпреки няколкото погрешни завоя, които той се изхитря да направи.

В библиотеката на президентския апартамент, високо над Денвър, Раян Пери работи като побъркан над дигитализираната снимка на покойната Тереса.

Програмата за фотографски анализ го снабдява с множество възможности за увеличаване на образа, за приближаване на очната сфера, за многократно увеличаване и изясняване на подробности, отразени в тази лъскава повърхност. Някои от прийомите могат да се прилагат едновременно. А когато интересуващият го участък е увеличен до положение, при което резолюцията на образа става неразгадаема, програмата прогнозира несъществуващи пиксели, които нанася допълнително, и така възстановява чертите на увеличения образ.

Но въпреки всичко към седем и пет вечерта, когато се появява агентът на Уилсън Мот, Раян не е съумял да постигне каквото и да било по отношение на тези отразени сенки и светлини.

По-рано през деня, тъкмо преди да напусне парка, когато звъни на Мот с молба да му намери опитен и доверен флеботом 5, той научава, че най-бързо до Денвър може да се придвижи Джордж Зейн, който още не се е завърнал от Лас Вегас в главната квартира на компанията, разположена в Лос Анджелис. Преди да подпише договор с Мот, Зейн е бил армейски медик, осигурявал е първа помощ на ранените в Ирак.

И ето, сега Раян се е проснал върху леглото в спалнята с пешкир под мишница, докато Зейн му изтегля 40 милилитра венозна кръв във фиали от по 5 милилитра.

— Искам да се изследва за всяка възможна отрова — казва Раян.

— Добре, сър.

— Не само онези, за които е известно, че водят до хипертрофия на сърдечния мускул.

— Разполагаме с лаборатория на колеги тук, в Денвър, както и с двама изтъкнати специалисти в тази област, които ще работят през цялата нощ. Интересува ли ви размерът на техния хонорар?

— Въобще не ме интересува — уверява го Раян. — Едно от най-привлекателните неща при истински големите пари е възможността, когато знаеш къде точно да търсиш — както в случая с Мот, — да получиш именно онова, което ти трябва. И когато ти трябва. Колкото и шантаво да е твоето искане, никой не си позволява да повдига вежди, а те обслужва с готовност и респект, поне докато ти е пред очите.

— Искам да се направят проби и за наркотици. Включително — не включително, ами на първо място — за халюциногени, както и за препарати, които имат като странично действие халюцинации и неадекватно възприятие.

— Добре, сър — отвръща Зейн, като оставя настрани четвъртата фиала. — Господин Мот ме инструктира най-подробно.

С двата възела нагърчена кожа на голата глава, с тези проницателни виолетово-черни очи и широки ноздри, които се разширяват още повече, сякаш надушили прясна кръв, Джордж Зейн би следвало да всява смут сред присъстващите, но всъщност общуването с него успокоява.

— Много сте добър с иглата, Джордж.

— Благодаря, сър.

— Изобщо не ме заболя. Имате добър подход към болни.

— От армията, сър.

— Не знаех, че там учат на това.

— Учи самото бойно поле, сър. Страданията, които вижда човек, учат. Желанието да бъдеш внимателен се поражда от само себе си.

— Не съм служил.

— Е, в армията или не, всички влизаме всекидневно в сражения. Още две спринцовчици, сър.

Докато Зейн измъква пълния с кръв цилиндър и нахлузва върху иглата нов, Раян проговаря: