Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Изненадана съм от липсата на бирен кег — отбелязва Саманта.

— Ти не пиеш бира.

— Аз не изяждам и четири кила деликатеси на едно ядене, но това не ти пречи да ги домъкнеш.

— Нося вино — заявява Раян, като посочва бутилката, която още при пристигането си е оставил върху масата. — Превъзходно, при това.

— Ще взема чаши.

След като налива, преди още да са се настанили край масата, те чукват чаши и към дървесната корона литва звън, сладък като от сребърно звънче.

Отпиват, целуват се, сядат и Раян изведнъж потъва в такова блаженство, че мигом разбира: лъжовна или не, той обича тази Саманта и нищо не ще го спре да я обича, даже ако зад видимия образ е скрита някоя друга, порочна до мозъка на костите Сам.

— Цяла седмица мина — отбелязва тя.

Ако излезе, че освен фаталната диагноза е влюбен в някоя кикимора, вместо в Спящата красавица, това би била най-наситената със значими събития седмица от неговия живот.

Плетеницата от светлини и сенки сякаш не толкова ги обгръща, а по-скоро се вие около им, прави ги част от себе си и сама става част от тях, създания от светлина и мрак, знайно и незнайно, основа и същност на една тайна, от чиито нишки ще се изтъче бъдещето и на двамата.

— Защо трябваше да пропускаме цяла седмица? — пита тя.

— Романът ти върви на пета скорост, нали?

— Не е зле. Случиха ми се няколко успешни дни един подир друг. А ти откъде знаеш?

Раян не възнамерява да й разкрие факта, че когато работата й потръгне особено добре, тя мисли по-малко за неговите предложения за брак, а когато мисълта й е по-малко заета с тях, летвата на целомъдрието й слиза надолу.

Вместо това съобщава:

— Очите ти блестят от възбуда, а гласът ти е пълен със задоволство.

— Може би собственото ти присъствие е причина за това.

— Не. Ако чак толкова ти беше приятно да ме видиш, щеше да облечеш солено телешко и сирене.

— Добре, от книгата е. Трудно е за обясняване. Но текст и подтекст се напасват с такава лекота, каквато не съм подозирала, че е възможна.

— Това наистина е вълнуващо.

— Поне за мене е така.

— Как се справяш с миналото преизказно време?

— Държа го под контрол.

— Ами препинателните знаци, герундия, цялата далавера около „кой“ и „кого“?

— Да не бе толкова хубаво това вино, щях да ти го излея върху чутурата.

— Точно заради това купувам най-доброто — инстинкт за самосъхранение.

По стълбите откъм двора се чуват забързани стъпки.

Раян се обръща тъкмо навреме, за да види ледената корона от бели коси, която само преди седмица му разкри, че високият мъж, с когото разговаряше Саманта в сянката на голямото дърво е Спенсър Баргест.

Сега, когато Луната не е единственият източник на светлина, самоличността му излиза наяве. Този мъж наистина има структурата на Баргест, но е поне десетилетие по-млад от доктор Смърт. Човекът е в началото на четирийсетте и чертите на лицето му са лишени от гумения израз на сценичен комик, зад който се крие Баргест.

— Извинете — обажда се той, след като ги вижда седнали за вечеря на верандата, — не исках да ви безпокоя.

— Седни с нас, Кевън — отвръща Саманта, — сега ще донеса още една чаша.

— Не, не, наистина не мога. Разполагам само с минута. Трябва да бягам в болницата за вечерна визитация.

Раян се надига от мястото си, а Саманта пита:

— Вие май не се познавате?

След като Раян изразява съжаление по този повод, Саманта го представя на Кевън Спърлок, син на Мириам Спърлок, собственичка на апартамента и гаража, които обитава Сам.

— Как е майка ти? — пита тя.

— Добре. Даже много добре.

Саманта обяснява на Раян:

— Мириам получи много остра криза от гръдна жаба миналата седмица — всъщност днес става точно седмица.

— Била в някакъв ресторант — допълва Кевън. — Санитарите я закарали право в болницата. Най-неприятното според нея е обстоятелството, че се случило на публично място. Почувствала се силно унизена.

— Сърдечен пристъп? — пита Раян.

— Не, слава богу. Но изследванията говорят за стеснени артерии.

— Силно стеснени — допълва Саманта. — На другата сутрин й направили четири байпаса.

— Страшно хареса цветята ти — казва Кевън на Саманта. — Бели лилии, любимите й.

— Ще напълня цялата й спалня с тях, нека само се прибере у дома.

След като Кевън си тръгва, Сам разправя няколко истории за Мириам, една, от които му е известна. Хазайката си пада малко нещо особнячка, макар да е много мила и добра.

Седмица по-рано, когато Раян е убеден, че е пипнал Саманта в съзаклятие с Баргест, тя явно е научила новината за постъпването на хазайката в болница.