Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Ако самият Раян бе ръководил бизнеса, изхождайки от безпочвени предпоставки и толерирайки бюрократичното размотаване, характерно за тази специална медицинска структура, никога не би забогатял. Понеже тук е заложен самият човешки живот, той заявява най-отговорно, че тези цербери трябва да бъдат много по, а не по-малко отговорни, отколкото е бил той самият при изграждането на мрежата си за услуги.

Тя го слуша известно време, но после напомня собственото му обещание да разведрява периода на очакване с усилия да се отпусне и успокои. Обещал е да не се измъчва заради неща, които се намират напълно извън неговия контрол, и да ги остави да се развиват, както е било писано.

— Тревожиш ме, Дотком — казва тя един път. — Тая изнервеност, тия изблици на гняв. Не е добре. Не ти помагат с нищо. Пренапрегнат си.

Седмица подир седмица Раян разработва все по-хитроумни способи за запознаване с методики на алтернативната медицина, които биха могли да допълнят лечението на собствения му кардиолог, като се започне с добивани от спори на тропически растения вещества и се стигне до най-причудливи начини за психологическо въздействие.

С разбиране, здрав разум и чувство за хумор Саманта подлага на трезв анализ всяко от леченията, които той се готви да започне. Но макар да съзнава правотата й, в някои случаи нейният възкисел хумор му прилича на леден сарказъм, здравия разум приема за песимизъм, а проявеното топло съчувствие му се струва неискрено.

Раян подозира, че унилото настроение, честите пристъпи на безпокойство и силна възбуда са резултат от приеманите медикаменти. Като прочита списъка на техните странични ефекти, той намира в него потвърждение за своите подозрения.

— Много съжалявам, Сам — не спира да повтаря той, — но всичко идва от проклетите лекарства. Това вече не съм аз. Още малко, и ще се окосмя от главата до петите, ще започна да вия при пълнолуние.

Разбира, че я изтощава, че тя вече почти не работи върху своя роман. Започва да оставя повече време за себе си, въпреки желанието й да му принадлежи всяка минута, всеки час, всеки ден и всяка нощ, докато всичко това премине и той получи новото си сърце.

На 12 декември двамата вечерят в един ресторант, където скъп френски порцелан, кристал и колосани покривки, прислуга в бели ливреи създават не само уют, но и стил.

Тук няма и помен от онези скъпи „месарници“ на Нюпорт, които плюят на стила, но угаждат на богати самотници, дошли да изберат партньор за вечеря от предлагания край бара асортимент. Клиентелата е по-възрастна, по-кротка, с поне външни белези на изисканост, често пъти с присъщите за представителите на старите богаташи очарование и грация, които правят дори неподправено изисканите да изглеждат недодялани в сравнение с тях.

Между аперитива и предястието Раян разказва на Саманта за доктор Дугал Хоб, прочут кардиолог и сърдечносъдов хирург с кабинет в Бевърли Хилс.

— Мисля си дали да не се прехвърля при него — съобщава Раян.

Силно изненадана, тя пита:

— Не си ли доволен от доктор Гупта?

— Защо? Той е добър, но доктор Хоб е с такава блестяща репутация. Наистина е сред величията в своята професия.

— Това ще се отрази ли върху мястото ти в списъка на чакащите?

— Не. По никакъв начин.

— Какво мисли Фори Стафорд по въпроса?

— Не съм го обсъждал с него.

— Защо? Нали той те изпрати при доктор Гупта?

В който и да било ресторант двамата винаги избират разположена в ъгъл маса, за да си осигурят по-голямо уединение, но в дадения случай са седнали в самия център на заведението. Елегантната зала цяла блести — наслада за окото — навсякъде около тях.

— Ще се обадя на Фори — казва Раян. — Просто досега не ми е останало време.

— Дотком, не е ли това промяна заради самата промяна? Калабалък да става?

— Нищо подобно — обмислил съм го най-сериозно.

Асистиран от помощник, келнерът пристига с предястията и ги сервира с достатъчно салтанати, та да подчертае съвършенството на обслужването, но все пак, без да стига до циркаджилък.

Започват да се хранят и Раян променя темата:

— Толкова си красива тази вечер. Всички се прехласват по теб. В центъра на вниманието си.

— Е, нали сме седнали насред залата — няма как иначе. А и подозирам, че мнозина от присъстващите знаят кой си, така че аз свиря втора цигулка в случая.

Оставя го да поговори още малко безсмислици, но в края на краищата се връща към важното:

— Говори с Фори, преди да напуснеш доктор Гупта.